Научна фантастика или постижима реалност

Има различни мнения за енергийното бъдеще на страната и на планетата. Различни са и схващанията за това кое е чиста и кое е мръсна енергия. Различни са мненията и за начините на добиване на енергия, както и за начините на нейното изразходване.

Слънчеви колектори

Основните източници

Основните енергийни източници са добре познатите изкопаеми горива – въглища, нефт, газ. Към тях може да прибавим и смятаната за алтернатива в миналото – атомна енергия. С това разполагаме основно.

Изкопаемите горива се преобразуват в енергия, чрез изгаряне, при което в атмосферата се отделят различни газове и твърди частици – сажди. Освен, че въпросните отделени емисии правят въздуха неприятен за дишане, на тях се приписва и главната роля за парниковия ефект и озоновата дупка. Дали е така или не е така – не знам, но замърсяването на въздуха е факт и всеки един жител на градовете може да усети разликата в съботния следобед или в неделя сутрин, когато отделените газове са намалели с пъти.

Изкопаемите горива се ползват за добив на топлинна енергия, която има две основни приложения – да се ползва пряко, като средство за отопление и за ДВГ. Другото й приложение е трансформацията в електричество, което захранва производствата и бита. Само по себе си електричеството е най-чистата енергия, ако се абстрахираме от начините, по които тя се добива. Когато се добива от изкопаеми горива, тя не е никак чиста, но това не се усеща, защото емисиите са извън местообитанията на човека. По правило ТЕЦ-овете са извън населените места. Вярно, че в големите градове ТЕЦ-овете са в непосредствена близост, което е проблем. Ако някой не вярва, нека се огледа наоколо или да пита жителите на Стара Загора…

Друг основен източник на иначе чистата електрическа енергия, са АЕЦ. За разлика от ТЕЦ, АЕЦ-овете не отделят газови емисии и сажди. Те имат друг минус – опасността от радиационно замърсяване, което е смъртоносно.

Допълнителни традиционни източници

Водата

Водата е един от тях. Добиването електрическа или механична енергия посредством използването на водата е познат и използван метод от векове. Добиваната по този начин енергия е най-чистата от всички широко използвани методи. Изграждането на съоръжения за добив на енергия от водата, влияе на локалните еко системи, но като цяло не дава някакви сериозни отклонения в глобален план. Проблемът е, че местата и водните ресурси за добив на енергия по този метод, са ограничени.

В исторически план силата на водата се е ползвала от векове предимно за добив на механична енергия, която е служила за задвижването на различни производства – за дъскорезници, за воденици, за рудодобив и металообработване. Метод ползван в Европа, Америка и у нас от стотици години. През последния век водата се ползва и за добив на електричество, което позволява енергията да бъде пренасяна на големи разстояния.

Вятърът

В България нямаме традиции в използването на вятърната енергия, но на други места по света, тя е е била ползвана от векове по същия начин, по който е ползвана и водата. Енергията улавяна от вятъра се е ползвала години наред за задвижване на всевъзможни съоръжения – помпи, мелничарсво и други, а от няколко десетилетия тя се ползва и за добив на електричество.

Енергията от вятъра е чиста, може да бъде относителна евтина и има всички шансове да стане един от основните начини за енергийно обезпечаване през следващите 50 години. Освен, че вятърната енергия е добре позната от миналото, тя е и основна част от алтернативата, заедно с ползването на геотермалните източници и слънцето.

Алтернативните източници

Вода, вятър, геотермални, слънце – това е бъдещето.

И докато използването на силата на вятъра и тежестта на водата са добре познати и макар и ограничено прилагани методи, това не може да се каже за потенциалите, които дават приливите и отливите, както и постоянните морски течения по крайбрежията. Тук възможностите са повече от големи.

Слънцето

То е източникът с най-голям потенциал. Дава достатъчно енергия, която технологично е възможно да бъде улавяна и трансформирана в електричество.

Известно е, че в България този метод не се ползва с особена популярност и причината е главно ниския стандарт на живот у нас. Реално инвестицията в една инсталация за „хващане“ на слънчева енергия у нас е, колкото инвестицията за същата в Германия, Австрия или Чехия. Разликата идва от там, че на битово равнище това се оказва определящото. Ако един австриец трябва да вложи двумесечния си доход за изграждането на подобен тип съоръжение, то българинът трябва да вложи дохода си за година или две….

А тези системи са повече от ефективни. Ефективни са в Германия, Австрия и Чехия, където слънчевите ресурси са ограничени в сравнение с тези при нас. Би трябвало да са икономически ефективни и при нас. Впрочем и у нас се използват от години, но в много малък мащаб. Ще дам няколко примера.

По морето е съвсем обичайно и бих казал масово, използването на малки инсталации за подгряване на вода в малките хотели и частни имоти. Ползват се и хората са доволни от резултатите. Друго място, където се ползва подобна система е армията. Известно е, че армията е могъщ разсипник на средства и така е от десетилетия, но и тя навлиза в бъдещето. Военното училище във Велико Търново има система за топла вода от години. Не знам дали е най-ефективната възможна, защото както казах вече, тя е от години, но е сигурно, че вече се е изплатила.

Освен за пестене на средства от топлата вода, този тип системи са напълно приложими и за отоплението на сградите, което неминуемо се отразява и в икономически, и в стратегически, и в екологичен аспект.

Някакъв колега на един познат си поставил слънчеви колектори Sunstar.bg за топла вода. Не съм я виждал и не съм говорил с него, но ще го направя някой ден. Да се върна на темата за топлата вода и слънчевите системи за добив на енергия. Човекът си сложил подобна миналото лято и понеже живее в къща, преди това се отоплявал с локално парно, към което бил свързал и бойлера си, за да има постоянно и евтино топла вода през цялата зима.

Дотук е ясно какво е било, но по-интересно е какво последвало с поставянето на новата технология. Изградената вече система – парно, радиатори и бойлер, си останали както си били свързани. Новата система била сложена, като човека гледал силно скептично на нея и разчитал тя да му дава нужното количество топла вода през лятото – просто не вярвал, че тя ще бъде ефективна и през зимата, но се се изненадал приятно.

Свързал новата си придобивка към старата и затворил крановете към парното за да не губи енергия през лятото, а да не му е жега в къщата. Изкарал няколко месеца, като пич – имал си топла вода, когато и колкото поиска, а есента решил да подготви и парното, защото започнало да застудява. Отворил крановете, обезвъздушил тръбите и след има-няма час електрическата помпа, която циркулира водата в парното, се включила. Тя била с термо реле, което я включва, когато водата в тръбите достигне определената температура… Човекът си бил купил всичко необходимо – дърва, въглища, колкото са му нужни да изкара зимата.

Казал на познатия ми, че изхарчил една десета от купеното гориво. Палил парното си 6-7 дни, когато било много студено и системата не се справяла.

Колко по-малко газове и сажди е отделил през миналата зима, а още колко не са били отделени от някой ТЕЦ и това само от спестената енергия от бойлера.

Политиката

Няма начин да минем без политика щом става дума за енергетика. Без значение е дали става дума за някакъв вид лобиране или схващане за бъдещето на енергетиката, защото самата енергетика, освен пред технологичните проблеми и решения е и предмет на политически решения. Тая зима сърбахме попарата на енергийната зависимост, в която е поставена страна ни. Има и крупни бизнес интереси, има и екологични интереси, има много мръсотия около енергетиката и тя не е само от саждите, нефтените разливи или ядрените отпадъци.

Като изключим лобирането за определен вид енергетика, което е продиктувано от бизнес интересите, по отношение на енергетиката има и много противоречия произтичащи от некомерсиални подбуди. Те се коренят в конкретните разбирания за правилно, грешно, чисто и дълбочината на погледа, с който се гледа към бъдещето.

Безспорно е, че използването на всяка технологична възможност за добив на енергия – топлинна и електрическа на битово равнище, ще доведе до по-малка нужда количества добивани в индустриални условия. Добивът в индустриални условия – АЕЦ, ТЕЦ, ВЕЦ, ветропаркове и други, е свързан с бизнес лобирането, с регулярните външни доставки на горива – изкопаеми и ядрени, и с корупция. Замърсяването също не е за пренебрегване.

Всеки добит киловат на енергия за отопление на дома е от обща полза по отношение на зависимостите, екологията и корупцията.

Влагането на пари в научни разработки за заменяне, където е възможно на енергията добивана, чрез горене, с електрическа, също е плюс. Така е защото при нисък разход на електричество за бита и производството – хващането и директното използване на топлинната енергия навсякъде, където е възможно, ще намали нуждата от горене за добив на електричество. Другото, в което е хубаво да се инвестира е автомобилостроенето – използването на електричество за задвижване на автомобилите.

Изобщо ползите от употребата на сега смятаните за алтернативни източници за добив на енергия, би било от стратегическа, икономическа и еко полза в дългосрочен план.

Безспорно вярно е казаното, че водородните горива са част от бъдещето, но и при тях, както и при въглеводородните се отделя топлина. Плюсът е, че не се отделя нищо друго, но е грехота да икономически и технологично света да се преориентира към горенето на водород, при положение, че щом се налагат промени и пренастройване е по-добре усилията да се насочат към технологии, които са без горивни.

Тоест, по-добре е вместо да горим водород и да отделяме топлина, да насочим усилията си към хващането на готовата топлина, която природата ни дава безплатно. Топлината е енергия.

Всичко е въпрос на стратегическо и дългосрочно мислене и цената не бива да бъде водещата, когато става дума за нашето бъдеще.