Скъпо ли е да си религиозен?

Трябва да не ми се оставя свободно време. Постоянно трябва да съм на работа. По този начин няма да имам време за мислене. Нито за телевизия.

Включвам телевизора (за пръв път от три месеца насам) и пускам произволен канал, като единствената ми надежда е там да има мач или новини…по възможност спортни. Някакъв канал, който е за 16:9 и на обикновен телевизор изглежда като мачкана маруля ми предоставя прекрасен материал. Някакъв свещеник от синода го интервюират. Таман да превключа на 15 или 23 канал (съответно Discovery и National geographic) и виждам покъртителна гледка. Явно свещеника не е на работа. Сигурно и те почиват през уикенда — не знам. Въпросния поп е облечен като новоизгряваща звезда в мутренската галактика от средата на 90-те. Така и изглеждаше, апропо.

Облечен с черна тениска, спортен анцунг и толкова. Друго кърти, чисти и извозва отвсякъде, покъртителна работа! Седи си той на масата (явно вкъщи) и пред него има пепелник за пури. Съответно и един хумидор, от който той вади пура и пали с дълга клечка. На пръв поглед — нищо необичайно. Пурите не са чак толкова скъпо удоволствие. До хумидора — цялата стена е в икони. Самият свещеник седи на кожен стол, тип шефски. Но не и това е покъртителното — друго е. На китките му висят златни верижки, почти по същия начин, както седят и мартеници — една до друга, горе-долу десет сантиметра от лакътя към китката. Брей, мама му стара…я да го дадат и в лице. Черни очила, уж срещу светлината на камерата. Тук идва и интересното — под брадата му се виждат поне още килограм златни верижки, като най-кичозно долу се мандахерца и един огромен кръст. Брей…ихаааа…и колко пръстени. Поне шест.

Седи този свещеник и разправя, че религията е важно нещо. Бог вижда всичко и прощава. Хората, видите ли, били безнравствени и бездуховни. Виж, за първото съм съгласен. Обаче, кой по дяволите е този свещеник, че да разправя за бездуховност. Айде стига, бе. Да си накачен с поне килограм злато, да ти взимат интервю от вкъщи-то, да пушиш скъпи (предполагам) пури и да ми говориш за бездуховност. Чакай малко, господин Свещеник. Не съм наясно с правилата, обаче, сигурен съм, че свещениците взимат символични заплати.

В продължение на десет минути, този свещеник ми разправяше, че е хубаво да си духовно възвишен. Възвишен ли? Сега, хайде, нека всички възвишени, директно да поемат пътя към варната си.*@$%!@!

Тук е момент, в който трябва да почна да пиша как възприемам религията…май. Е, никак не я възприемам. Всички религии са скучни. Не убивай, не кради…нищо, че жертвопринушенията са разрешени, нали е в името на някого. Нищо, че този някого го оприличават с нас — простосмъртните. Е, не е точно така. Той…Бергман добре си е казал мнението в един филм. Споделям го и аз. Кой е филмът ли? Ами този. Ако не сте го гледали — не е късно.

Отделно от това, като се замисля колко пари печелят златарите от продажба на златни кръстове, колко хора дават пари на вятъра, за да се почувства по-чисти пред Бог, защото вярата го налага…и колко левове печелят съответните духовни институции (и манастири) от продажба на светена вода. Относно последното — най-искрено предлагам на Бачковски манастир да пусне коледна промоция — литър светена вода + луксозно книжно издание на десетте Божи заповеди + златен синджир — само за сто лева. Тогава трупите с религиозни хора ще направят задръстване от поне десет километра от Пловдив за натам. Идейно е.

Всъщност, религиозните не са особено виновни. По-голямата част от тях се оставят да ги баламосват с разни неща, че, видиш ли, ако имаш нужда да ти се прекопае нивата, остави малко дарение в най-близката църква, купи десет свещи, кажи три пъти коя-да-е молитва, а другото ще дойде от самосебе си. Е, накрая нищо не става, но религията и за това има обяснение — грешник си. Като си грешник — по-стабилно дарение в касичката, двадесет свещи и пет пъти молитвата. Ако и тогава не стане — отиваш и сам си вършиш работата, защото Бог така е казал. Don’t give me that goody-god bullshits. Религията обяснява всичко с Бог. Използва го като инструмент, горе-долу по същия начин, по който маймуната е открила, че костта е оръжие. Последния път като имах нужда някой да ми свърши работата, никак не чаках да дойде провидението и да ми я свърши. Отидох, свърши си я…и…о, чудо. Свърших си я качествено.

Не нося златни кръстове, на стената ми не висят десетки икони, които да показват колко съм религиозен. Елементарно — не съм религиозен — нямам ядове. Религията, както казва Джордж Карлин е bullshit. Това, че някой ти обяснява по сравнително елементарен начин как да разбереш нещо, никак, ама никак не го прави нещо значимо, на което трябва да отдаваш по-голямо внимание, отколкото заслужава. Религията ми обяснява, че не трябва да крада и убивам и тъй нататък. Е, това май ми е генетично заложено и го знам. Не крада и не убивам, обаче свещениците с големите вратове и ланците, дето дават интервюта по телевизията ми казват, че съм духовно низш, безбожен, дори и че съм безверен. Последното няма нищо общо с предпоследното, ако трябва да бъдем обективни. Но…религиозните институции толкова умело са умесили своите буламачи в главите на хората, че последните рядко правят разлика между вяра и религиозно обвързване.

Не, не искам някакви хора да ми обясняват еди-какво-си, че се прави еди-как-си. Не изпитвам и необходимост някой да ми обяснява, че не трябва да правя десет неща, защото е нездравословно за по-нататъшното естествено продължение на съществуванието на душата ми, която най-вероятно ще попадне в някоя неквантуема точка на вселената. Не искам и религията да ми обяснява, че не трябва да ям месо — това и кантара ми го казваше преди време, та от него го знам по-добре. Особено не искам религията да ми забранява да ям свинско. То…така или иначе не съм сигурен дали в дюнерите не знам дали не слагат котешко или кучешко…та камо ли да ми се забранява свинското.

Не искам и религията да ми повелява и напомня непрекъсното, че трябва да ходя и да давам пари за свещички, да пускам по някой лев в касата и да си купувам светена вода, която е по-зле на вкус от чешмяната такава. Виж, религията може да ми бъде от полза едва тогава, когато наистина имам твърде много свободно време и нямам нищо за правене — тогава, най-вероятно ще ми се яви човек в расо, който да ми предложи да се покръстя пак. Случвало ми се е.

Иначе, религиозните хора са много симпатични. Почти като нормалните хора, но носят златни синджири и кръстове. Виж, има и друг тип религиозни хора, с които работя и наистина уважавам, защото не са фанатизирани — като обикновените религиозни. Да, сигурно религиозните съзнават, че им идва малко скъпичко да са такива, особено, ако са членове на адвентистите на един от седемте дни. Или на мормоните. В този ред на мисли, вчера пътувах във влака с някакъв мормон. Винаги са ми били симпатични. Предложи ми да си закупя “Книгата на Мормон — още едно свидетелство за съществуването на Исус”. Не, не ме хулете, че слагам мормоните, адвентистите и религиите в един текст.

Всички тези вариации на религиозност, всъщност са религиозни секти. Ни повече, ни по-малко. Точка. Най-малкото, защото дефиницията на “секта” е място, на което се събират определен тип хора, разбира се, с определен тип интересни. В религиозен аспект, събират се хора с еднотипни интереси, а тези, дето дърпат конците използват тяхната вяра като ключов инструмент, без който няма да могат да си купят последния модел БМВ.

Е, не е ли скъпо да си религиозен? — пари, нерви, мозък, вяра — религията обира от всичко. По много.