След Големия Взрив

2050 г. 6 години след Големия взрив. В “Дружба” са останали само хлебарките. От взрива до сега са се сменили няколко хиляди поколения и днешните мутанти по нищо не приличат на безобидните хлебарки от началото на века. Преживелите взрива са големи – тежат по около кило-кило и половина, бягат с над 60 км в час и се хранят с метал. Радиацията не им пречи, даже напротив – действа им като анаболи. Заякват гадините.

Взривът в “Белене” изби стотици хора, а от радиацията за има-няма 10 години измря цялото население от двете страни на Дунава. Останалите в паника избягаха. София опустя. Останаха й само хлебарките. Другите селища в България отдавна не съществуваха. Още преди Големия взрив ги бяха напуснали и хората, и хлебарките. Там нямаше нищо. Доста тъп сценарий. Обаче като нищо ще се сбъдне. И без “Големия взрив”!

Колко трябва да е скапана една държава, за да предпочитат гражданите й да живеят под бомби или с радиация, само и само да имат някакво препитание? Дотам ли я докарахме, че у нас да е по-лошо от бомбардираната в момента Либия и от потъващата в радиация в Япония? Явно! Доказателството са две статии, които прочетох през уикенда. Едната е на Е-вестник и се казва “Бяга от Токио. Бяга от София”.

Авторът разказва за свой приятел, който живее в Япония и е избягал със семейството си преди седмица от гръмналата атомна централа. Така да се каже еко-бежанец. Поседял с фамилията в София, поседял, пък си събрал багажа и се върнал при Фукушима. Там било по-добре.

Другата статия е публикувана във “Файненшъл таймс”. Британските журналисти с изумление разказват за българите, които доброволно остават в Либия, защото там имат поне препитание. “Не знаем какво ще стане, но поне има какво да работим”, казали българите. Британските журналисти с изумление разказват за българите, които доброволно остават в Либия, защото там имат поне препитание.

Светът се движи на няколко скорости – едни са светлинни години напред. Техните катастрофи са катастрофите на бъдещето. Други пък едва кретат след цивилизования свят. Лутат се между Средновековието и 21-и век и техните катастрофи са в стилистиката на Кръстоносните походи, само че с по-модерни оръжия.

България е извън времето. Левски не е бил прав, изричайки прочутата си фраза ”Ние сме във времето и времето е в нас.” Ние сме извън времето и извън пространството, нас просто ни няма. Щом всяко друго време и всяко друго пространство е за предпочитане, ако ще да носи и сигурна смърт, нашето може да се зачеркне.

Започнаха да публикуват данни от преброяването. България се топи с 200 души на час. Напоследък даже нямало кой да имигрира. Който избягал, избягал. Останалите измират. Раждат само ромите. 14-годишни майки, които не могат да четат и не са виждали баня с течаща вода. 30-годишни майки, които раждат за 9-и, 10-и път. И те не знаят колко деца имат и къде са. Или в някой дом, или на пиацата, или са разфасовани някъде в чужда държава, за да им вземат органите.

Тези майки няма да научат децата си да четат. Това няма да направят за тях и българите. Ние презираме ромите. Нека си се роят. Като хлебарки. Да мрат от глад и болести. Нашата каста не се занимава с тяхната каста, нищо че делим една земя и една съдба. Единственото, което ще ни събере накрая, е гробът. Ще легнем едни до други в него, а отгоре ни ще щъкат двукилограмовите хлебарки.

Децата на олигарсите учели в едни и същи училища. Първо в Швейцария. И после – Англия. Един до друг чиновете търкат отрочетата на видни гангстери, видни олигарси и видни политици. Ходят заедно. Женят се. Поемат управлението на парите и имотите. Ако преброим 50 отрочета, то на всяко се пада по 1/50 от България. И 1/50 от гражданите й. Били те българи или роми. Турци, гагаузи или джедаи.

Всяка петдесетина сяда в галерата и гребе за фараона си и неговото отроче. Гребе, докато пукне, а в боксониерата му останат само хлебарките. И неплатените сметки за парно. 2050 година. 6 години след Големия взрив. Гръмнала е мега атомната централа в Белене, която тайно бе построена за отрицателно време. Тайно, защото нямаше вестници, които да съобщават за това. Имаше само една телевизия и тя от сутрин до вечер пускаше радостни репортажи от успешната работа на Премиера.

Реже ленти, покрива дупки по улиците. И строи магистрала “Тракия”. Не че хората не знаеха за централата, все пак тя се виждаше с просто око от Гърция (тъй като всички бяха спрели да информират и да питат за нея, олигахсо-гангстеро-политиците построиха 28 мега реактора, нанизани един до друг по протежение на цялата Стара планина. Естествено, нямаше пазар за мегаколичествата ток, а и инженерите бяха изчезнали, така че централата работи на празни обороти няколко години до земетресението).

Бяха останали само хлебарките в “Дружба. Огромни гадини. И едно племе шестопръсти роми в Сливенския Балкан. Единствената жена сред тях роди отново. Шестопръсто хилаво дете. Предишните бяха измрели. Шаманът на рода започна да прави магии, за да оцелее поне това. Последната им надежда.