Пътешествие до Румъния

Ох, тъкмо си отдъхвам от дългото румънско пътешествие и реших да драсна едно постче, че да се похваля, как иначе да мине без това…

С любимата решихме да отидем до Румъния, защото там не бяхме ходили, нито тя, нито аз, пък предстояха събота и неделя и не знаехме къде да ги изкараме. Взехме с нас и двама приятели за компания, за по-весело, и заминахме в събота рано сутринта.
Пътуването от София до Русе не беше много дълго – само 4 – 4.30 часа… По тия пътища толкова. След това минаваме границата и на изхода на България се плаща такса „Дунав мост“ и след това се минава към Румъния и тяхната граница. Погледнаха ни паспортите, не са искали лични карти, но не сме и пробвали с лични карти. По-удобно беше с паспортите.

Погледнаха ги, поогледаха ни, питаха ни какво ще дирим там и ни пуснаха. Гладко преминаване, до тук върви добре. Попитах митничаря къде да си купя винетка, защото приятелката ми проучи, че така се кара и там. Отвърнаха ми, че на първата бензиностанция, след границата трябва да взема винетка и нещо интересно казаха в което има идея – дава се рамата на автомобила. Т.е, когато си купуваш винетка подаваш и талона на автомобила, за да запишат, че си си купил винетка за период от време и от мястото където си я купил. Явно системата е много добра, защото работи. Това не позволява да се продава винетката на трети лица и така да минават с една винетка няколко души.

Отидох в бензиностанцията, питахме дали ще приемат евро като разменна валута, но не искаха, питаха ме за кредитна карта, та дадох от леите, които имахме и бяха за друга цел. Както и да е 13 леи е винетката за автомобили – 7 дни. По валутен курс BNG – RON това идва към 6 български лева за седемдневна винетка.

Купихме я, залепихме я на предното стъкло над българската и запалихме към Букурещ. Пътували сме към час и нещо, разбира се пътищата са прекалено хубави и скоростта е била към 100-120км/ч. Много ми хареса пътната инфраструктура – отстрани тук там си има табелки с надпис „Politia“ и там си има спрели полицейски коли с радари в двете посоки. Някакви бели радари с формата на мегафон, стоят като стара уредба от соц-а тук в България, но така де, не знам как изглежда отблизо. Спираха куцо и сакато, след като скоростта е била превишена – няма подбор, наред се кара! Това го установих, след като видях „30 годишна“ керемидена дачия как е спряна и пишат акт. Дори не знаех, че има такива коли и че могат да развият 120км/ч, че и отгоре. Пътя нямаше неравности или са били към две три за всичките 1600 километра, които минахме…

След като влезнахме в Букурещ бяхме учудени толкова много, че всичко изглеждаше като в София, гаден и леко неравен път с релси тук там на светофарите. Но това бяха само 500 метра от края на града. Вътре няма нищо общо с тази гледка. Централни улици по 20-30 метра широки, три платна за едната посока, три за насрещното. Булеварди, колкото нашите магистрали, толкова широки, прекалено гладки и прекалено нови изглеждаха! Колата не съм я чувствал как върви, нито друсаше, нито неравности да се вееш като откачен и не знам си какво още… Сгради до небето! Високи, големи като в Ню Йорк! Орнаментите по тях са страхотни и много архитектурни паметници! Самият парламент… Ох, това оставя без дъх в първият момент. Човек ще си каже, че се е озовал в някой голям американски град, широк булевард с фонтани между лентите за движение, грамадни дървета, паркове, площади… Страхотно! Оставаш без дъх!

От там се запътихме към Синая, градчето на първата ни цел – замъка Пелеш, считан за лятната резиденция на граф Дракула. Излезнахме от Букурещ и се запътихме по магистралата към Пелеш. Полета от слънчогледи и царевица, много, много! Широко и голямо, грандомания на макс! По пътя срещаме предимно дачии, рено, шкоди. Това са най-често срещаните коли там. Видяхме две Audi-та A4 и едно S5, един Chevrolet Captiva и два Mercedes-Benz s500 модели 2007-2009. Нито една скъпа кола не видяхме както тук в България да е масовка. Тези съм ги запомнил, защото който ме познава знае, че съм маниак на тема коли и не беше трудно на фона на всички Dacia/Renault да се запомни това.

Влизаме в Синая, търсим Пелеш. Разбира се, GPS-а не успява да ни помогне с улиците, ние от наша страна сме пропуснали да принтим адреса на замъка, защото от големия ентусиазъм и бързане сме забравили и се оправяме на място без подсказки. Та, спряхме и попитахме един човек на възраст – видимо около 60-65 годишен „букурещянин“. Човека ни каза, че ще ни заведе и да караме по него. Това просто ме разби! Спряхме го от пътя му, отклони се заради нас и ни обясни какво точно да направим. Благодарихме му, че ни заведе до портите на замъка, паркирахме и започнахме обиколката – часът е бил към 12-1 по обяд. Снимахме, нарадвахме се на гледката и почнахме да търсим къде да обядваме.

Обикаляме града и гледаме наред нещата. По пътя срещаме множество кръгови движения, украсени с много цветя, изрисували детелини, пауни и какво ли още не.
Между платната цветя, няма мантинела има бетонни блокове, бордюри, цветя много цветя, саксии! Красиво е! Хора, много ми хареса! Отгоре и отстрани Карпатите се виждат, много красиви планини и много добре стояха над селата и над Синая.

Намерихме заведение, хапнахме. Важно е да се отбележи, че там еврото не върви никак. Всеки търси леи, явно е същото като в България, никой няма какво да го прави това евро. Въпреки нашите опити на всички места, все си искаха леи. Обменихме малко евра в леи и продължехме напред.

След като хапнахме в Синая се запътихме към Брашов. Пътят е планински, две платна за едната посока, две за другата – не очаквахте това за планински път, нали? Много хубав асфалт и много хубав път с минимално количество завои. Пътували сме известно време и след това се натъкваме на километрична опашка. Първата ни мисъл е – ЖП прелез, защото отстрани имаше влакови релси и две композиции вървяха. На второ четене решихме, че влака не отива точно натам и установихме причина за задръстването – катастрофа… В насрещното минават по три четири коли и изпреварват колоната. Отдясно същото. Профучава линейка и решихме напълно, че е катастрофа – така два-три километра със скорост 10км/ч сме се движили и влезнахме в малко градче, където продължаваше да си има опашка. Така още 30тина минутки и стигнахме към края на градчето, където имаше пешеходна пътека и на нея полицай спираше движението, за да могат хората да пресичат широкият път. Леле, това прави задръстване от 3 километра, че и повече, а хората са спокойни и никой не се нервира! Карат толкова спокойно, че чак ме сви стомаха, какви сме цигани тук в България. Хвана ме срам, да не би някой да познае, че съм от България и да се присмее. Леле, толкова културни и съвестни хора не бях виждал! А си мислех, че са някакви цигани и аборигени с много скапани пътища и много тъпа инфраструктура, като цяло… Определено много здраво съм грешил, за което съжалявам искрено! Прекрасна страна! Много красива и много интересна за разходка събота и неделя!

Отминахме селото и продължехме към Брашов. Скорост от 120км/ч не беше проблемна за развиване, пътят е прекрасен и времето беше слънце, нито жега, нито студ! Много готино! След като попътувахме и спирахме тук там за снимки на планината, реката и „плажуващите там“ (имаше хора, които се припичаха или плуваха, ловяха рибав реката) стигнахме в Брашов. Там трябваше да видим „Черната Църква“, катедрала, която е построена и името й произлиза от това, че има убит човек в основите си, защото е твърдял, че църквата не се строи според плана и ще падне, та „за наказание му лежи на плещите сега“. Отново впечатляващо красиви кръгови, булеварди и сгради! Нямаше порутени и падащи сгради, мазилката си беше мазилка, нямаше боклуци, никъде не видяхме боклуци да те заливат както тук по улиците! Никъде! Прекрасни широки булеварди и хора, които спокойно си ходеха по улицата пред колите, без никой да им свири и да пили гуми. Приятел ми каза, че е гледал реклама, как някакви хора ходели с куче по булеварда и никой не им свири и не им се кара, а напротив – пазят ги! Това е тествано! Наистина е така! Много съвестни хора, много добре се държат и много възпитани. Никъде не видях някой да вика, да говори на висок глас по улицата, нищо подобно! Страхотно!

А, още нещо се сетих… Знаците за пешеходна пътека, както и всички пешеходни пътеки бяха осветени на макс! Като казвам това, имам предвид, че имаше диодни лампи, които осветяваха всяко едно стъпало на зебрата! Всеки един знак за пешеходна пътека мигаше и всеки един бордюр беше занижен, за да се улесняват инвалидите!!!

Отчаян продължехме пътя си, защото знаех, че никога няма да приличаме на тях. Жалко! Много жалко… Ако имам възможност, бих мигрирал на 500км северно от тук, защото кочината ми писна вече!

Като цяло, навсякъде си има паркинги за колите, бяха милиони, не бяха по-малко от София, бяха много повече. Не видяхме толкова туристи, само 10 коли да са били, всички останали си бяха румънци. Всички хора по улиците пазеха чистота/красотата на града и не се бутаха в теб, нито те бутат с лакътя си – нищо подобно! Площадите им са много големи, дори огромни! Нашият пред НДК е 1/3 от техните най-малки. Много красиво! Останах много доволен от пътешествието събота и неделя! Спахме в Бран, а в неделя видяхме замъка на граф Дракула, този в който е живял и след това е имало тамплиерски рицари там.

От там се върнахме към България, на Дунав мост отново се заплаща такса, това е важно, не оставайте без пари, защото ние точно това направихме, добре, че евра имахме и се навиха да ги приемат.

Таксите за моста не знам къде отиват, но асфалта там е толкова зле, че дупките и неравностите го правят почти неизползваем, можеш да си строшиш колата съвсем спокойно, може да опре и да ти увисне гумата, ако не видиш дупката, прекалено е зле! И така, интересно ми е къде отиват парите там!

Така това беше един изключително поучителен и много приятен уикенд, но не мога да го нарека почивка, защото след 1600км шофиране съм капнал и размазан, като капка роса на тревата…

Оставям поуката на Вас, защото съм изморен, отивам да си легна след дългият ден днес…