Черен ПиАр – възможности до безкрай

Предвид на факта, че живеем в България, мисля, че това да правиш черен ПиАр е най-лесното нещо на света. Има толкова много примери, че няма да ми стигне хостинг плана да ги описвам. Пряк и пресен пример за това, как може черния PR може да работи перфектно е тази статия, ПИБ също се възползва от него и то по особено добър начин.

Неведнъж, например, слуховете определят цените на имотите в България и то провокирани директно от медиите и от заинтересовани страни, които плащат за това. Проблема е, че губещите са купувачи и продавачи, а печелещите са посредниците. Ама така е устроен светът, едни печелят, други губят, в дъното на тази схема е слуха.

Историята познава много случаи, в които продукт се продава пъти по-добре, когато някой започне да пише лоши неща за него.
Проблема е, че когато нещо такова започне да се случва и е провокирано, хората не се усещат нито за секунда и сами задвижват пъкления план, което може би е добре, иначе нямаше да има понятие и действие като черен ПиАр.

Ето някой от начините, за които аз знам:

Пускането на слух за нещо или някой е способен да повиши интереса към нещото поне 100 пъти. Обикновено слуховете се използват тогава, когато рейтинга на продукта е под критичния минимум.

Забулването в тайна и огласяването на забулването също върши работа. Когато върнаха репортери на БТВ, които искаха да снимат ремонтните дейности в парламента, интереса към самите ремонти скочи и то доста, та чак взеха на места да организират залагания колко точно ще струва на данъкоплатеца въпросния ремонт.

Счупен телефон – в единия край някой казва “А”, а накрая се чува вече “А-А-А-А-А-А”. Този начин отново е пречупен през призмата на българския манталитет. Българина си умира да раздува и изкривява истината, според неговите разбирания.

Клюката – Супер як начин. Просто се свързваш с хората, които са известни с клюкарските си умения и даваш съответната информация. Информацията ще се разпространи със скоростта на светлината и това е сигурно.

Пускането на поръчков материал в печатна медия, телевизия или Интернет – използва горепосочените начини по отделно или компилация, за да е по-интересно.

От мухата, слон – Случая със “седенката”, министъра може и изобщо да не е имал предвид точно това, но медийте направо се раздраха. Не го защитавам, но медиите в България имат като че ли така склонност към преувеличаване на фактическата истина. Чули недочули и хайде на купона.

Тук ще приключа, защото за други способи и начини не се сещам. Пак ще повторя – ако някой може да допълни нещо по темата, да се чувства свободен да коментира. Темата е доста обширна и резултата от дискусията ще е интересен.

Скъпо ли е да си религиозен?

Трябва да не ми се оставя свободно време. Постоянно трябва да съм на работа. По този начин няма да имам време за мислене. Нито за телевизия.

Включвам телевизора (за пръв път от три месеца насам) и пускам произволен канал, като единствената ми надежда е там да има мач или новини…по възможност спортни. Някакъв канал, който е за 16:9 и на обикновен телевизор изглежда като мачкана маруля ми предоставя прекрасен материал. Някакъв свещеник от синода го интервюират. Таман да превключа на 15 или 23 канал (съответно Discovery и National geographic) и виждам покъртителна гледка. Явно свещеника не е на работа. Сигурно и те почиват през уикенда — не знам. Въпросния поп е облечен като новоизгряваща звезда в мутренската галактика от средата на 90-те. Така и изглеждаше, апропо.

Облечен с черна тениска, спортен анцунг и толкова. Друго кърти, чисти и извозва отвсякъде, покъртителна работа! Седи си той на масата (явно вкъщи) и пред него има пепелник за пури. Съответно и един хумидор, от който той вади пура и пали с дълга клечка. На пръв поглед — нищо необичайно. Пурите не са чак толкова скъпо удоволствие. До хумидора — цялата стена е в икони. Самият свещеник седи на кожен стол, тип шефски. Но не и това е покъртителното — друго е. На китките му висят златни верижки, почти по същия начин, както седят и мартеници — една до друга, горе-долу десет сантиметра от лакътя към китката. Брей, мама му стара…я да го дадат и в лице. Черни очила, уж срещу светлината на камерата. Тук идва и интересното — под брадата му се виждат поне още килограм златни верижки, като най-кичозно долу се мандахерца и един огромен кръст. Брей…ихаааа…и колко пръстени. Поне шест.

Седи този свещеник и разправя, че религията е важно нещо. Бог вижда всичко и прощава. Хората, видите ли, били безнравствени и бездуховни. Виж, за първото съм съгласен. Обаче, кой по дяволите е този свещеник, че да разправя за бездуховност. Айде стига, бе. Да си накачен с поне килограм злато, да ти взимат интервю от вкъщи-то, да пушиш скъпи (предполагам) пури и да ми говориш за бездуховност. Чакай малко, господин Свещеник. Не съм наясно с правилата, обаче, сигурен съм, че свещениците взимат символични заплати.

В продължение на десет минути, този свещеник ми разправяше, че е хубаво да си духовно възвишен. Възвишен ли? Сега, хайде, нека всички възвишени, директно да поемат пътя към варната си.*@$%!@!

Тук е момент, в който трябва да почна да пиша как възприемам религията…май. Е, никак не я възприемам. Всички религии са скучни. Не убивай, не кради…нищо, че жертвопринушенията са разрешени, нали е в името на някого. Нищо, че този някого го оприличават с нас — простосмъртните. Е, не е точно така. Той…Бергман добре си е казал мнението в един филм. Споделям го и аз. Кой е филмът ли? Ами този. Ако не сте го гледали — не е късно.

Отделно от това, като се замисля колко пари печелят златарите от продажба на златни кръстове, колко хора дават пари на вятъра, за да се почувства по-чисти пред Бог, защото вярата го налага…и колко левове печелят съответните духовни институции (и манастири) от продажба на светена вода. Относно последното — най-искрено предлагам на Бачковски манастир да пусне коледна промоция — литър светена вода + луксозно книжно издание на десетте Божи заповеди + златен синджир — само за сто лева. Тогава трупите с религиозни хора ще направят задръстване от поне десет километра от Пловдив за натам. Идейно е.

Всъщност, религиозните не са особено виновни. По-голямата част от тях се оставят да ги баламосват с разни неща, че, видиш ли, ако имаш нужда да ти се прекопае нивата, остави малко дарение в най-близката църква, купи десет свещи, кажи три пъти коя-да-е молитва, а другото ще дойде от самосебе си. Е, накрая нищо не става, но религията и за това има обяснение — грешник си. Като си грешник — по-стабилно дарение в касичката, двадесет свещи и пет пъти молитвата. Ако и тогава не стане — отиваш и сам си вършиш работата, защото Бог така е казал. Don’t give me that goody-god bullshits. Религията обяснява всичко с Бог. Използва го като инструмент, горе-долу по същия начин, по който маймуната е открила, че костта е оръжие. Последния път като имах нужда някой да ми свърши работата, никак не чаках да дойде провидението и да ми я свърши. Отидох, свърши си я…и…о, чудо. Свърших си я качествено.

Не нося златни кръстове, на стената ми не висят десетки икони, които да показват колко съм религиозен. Елементарно — не съм религиозен — нямам ядове. Религията, както казва Джордж Карлин е bullshit. Това, че някой ти обяснява по сравнително елементарен начин как да разбереш нещо, никак, ама никак не го прави нещо значимо, на което трябва да отдаваш по-голямо внимание, отколкото заслужава. Религията ми обяснява, че не трябва да крада и убивам и тъй нататък. Е, това май ми е генетично заложено и го знам. Не крада и не убивам, обаче свещениците с големите вратове и ланците, дето дават интервюта по телевизията ми казват, че съм духовно низш, безбожен, дори и че съм безверен. Последното няма нищо общо с предпоследното, ако трябва да бъдем обективни. Но…религиозните институции толкова умело са умесили своите буламачи в главите на хората, че последните рядко правят разлика между вяра и религиозно обвързване.

Не, не искам някакви хора да ми обясняват еди-какво-си, че се прави еди-как-си. Не изпитвам и необходимост някой да ми обяснява, че не трябва да правя десет неща, защото е нездравословно за по-нататъшното естествено продължение на съществуванието на душата ми, която най-вероятно ще попадне в някоя неквантуема точка на вселената. Не искам и религията да ми обяснява, че не трябва да ям месо — това и кантара ми го казваше преди време, та от него го знам по-добре. Особено не искам религията да ми забранява да ям свинско. То…така или иначе не съм сигурен дали в дюнерите не знам дали не слагат котешко или кучешко…та камо ли да ми се забранява свинското.

Не искам и религията да ми повелява и напомня непрекъсното, че трябва да ходя и да давам пари за свещички, да пускам по някой лев в касата и да си купувам светена вода, която е по-зле на вкус от чешмяната такава. Виж, религията може да ми бъде от полза едва тогава, когато наистина имам твърде много свободно време и нямам нищо за правене — тогава, най-вероятно ще ми се яви човек в расо, който да ми предложи да се покръстя пак. Случвало ми се е.

Иначе, религиозните хора са много симпатични. Почти като нормалните хора, но носят златни синджири и кръстове. Виж, има и друг тип религиозни хора, с които работя и наистина уважавам, защото не са фанатизирани — като обикновените религиозни. Да, сигурно религиозните съзнават, че им идва малко скъпичко да са такива, особено, ако са членове на адвентистите на един от седемте дни. Или на мормоните. В този ред на мисли, вчера пътувах във влака с някакъв мормон. Винаги са ми били симпатични. Предложи ми да си закупя “Книгата на Мормон — още едно свидетелство за съществуването на Исус”. Не, не ме хулете, че слагам мормоните, адвентистите и религиите в един текст.

Всички тези вариации на религиозност, всъщност са религиозни секти. Ни повече, ни по-малко. Точка. Най-малкото, защото дефиницията на “секта” е място, на което се събират определен тип хора, разбира се, с определен тип интересни. В религиозен аспект, събират се хора с еднотипни интереси, а тези, дето дърпат конците използват тяхната вяра като ключов инструмент, без който няма да могат да си купят последния модел БМВ.

Е, не е ли скъпо да си религиозен? — пари, нерви, мозък, вяра — религията обира от всичко. По много.

След Големия Взрив

2050 г. 6 години след Големия взрив. В “Дружба” са останали само хлебарките. От взрива до сега са се сменили няколко хиляди поколения и днешните мутанти по нищо не приличат на безобидните хлебарки от началото на века. Преживелите взрива са големи – тежат по около кило-кило и половина, бягат с над 60 км в час и се хранят с метал. Радиацията не им пречи, даже напротив – действа им като анаболи. Заякват гадините.

Взривът в “Белене” изби стотици хора, а от радиацията за има-няма 10 години измря цялото население от двете страни на Дунава. Останалите в паника избягаха. София опустя. Останаха й само хлебарките. Другите селища в България отдавна не съществуваха. Още преди Големия взрив ги бяха напуснали и хората, и хлебарките. Там нямаше нищо. Доста тъп сценарий. Обаче като нищо ще се сбъдне. И без “Големия взрив”!

Колко трябва да е скапана една държава, за да предпочитат гражданите й да живеят под бомби или с радиация, само и само да имат някакво препитание? Дотам ли я докарахме, че у нас да е по-лошо от бомбардираната в момента Либия и от потъващата в радиация в Япония? Явно! Доказателството са две статии, които прочетох през уикенда. Едната е на Е-вестник и се казва “Бяга от Токио. Бяга от София”.

Авторът разказва за свой приятел, който живее в Япония и е избягал със семейството си преди седмица от гръмналата атомна централа. Така да се каже еко-бежанец. Поседял с фамилията в София, поседял, пък си събрал багажа и се върнал при Фукушима. Там било по-добре.

Другата статия е публикувана във “Файненшъл таймс”. Британските журналисти с изумление разказват за българите, които доброволно остават в Либия, защото там имат поне препитание. “Не знаем какво ще стане, но поне има какво да работим”, казали българите. Британските журналисти с изумление разказват за българите, които доброволно остават в Либия, защото там имат поне препитание.

Светът се движи на няколко скорости – едни са светлинни години напред. Техните катастрофи са катастрофите на бъдещето. Други пък едва кретат след цивилизования свят. Лутат се между Средновековието и 21-и век и техните катастрофи са в стилистиката на Кръстоносните походи, само че с по-модерни оръжия.

България е извън времето. Левски не е бил прав, изричайки прочутата си фраза ”Ние сме във времето и времето е в нас.” Ние сме извън времето и извън пространството, нас просто ни няма. Щом всяко друго време и всяко друго пространство е за предпочитане, ако ще да носи и сигурна смърт, нашето може да се зачеркне.

Започнаха да публикуват данни от преброяването. България се топи с 200 души на час. Напоследък даже нямало кой да имигрира. Който избягал, избягал. Останалите измират. Раждат само ромите. 14-годишни майки, които не могат да четат и не са виждали баня с течаща вода. 30-годишни майки, които раждат за 9-и, 10-и път. И те не знаят колко деца имат и къде са. Или в някой дом, или на пиацата, или са разфасовани някъде в чужда държава, за да им вземат органите.

Тези майки няма да научат децата си да четат. Това няма да направят за тях и българите. Ние презираме ромите. Нека си се роят. Като хлебарки. Да мрат от глад и болести. Нашата каста не се занимава с тяхната каста, нищо че делим една земя и една съдба. Единственото, което ще ни събере накрая, е гробът. Ще легнем едни до други в него, а отгоре ни ще щъкат двукилограмовите хлебарки.

Децата на олигарсите учели в едни и същи училища. Първо в Швейцария. И после – Англия. Един до друг чиновете търкат отрочетата на видни гангстери, видни олигарси и видни политици. Ходят заедно. Женят се. Поемат управлението на парите и имотите. Ако преброим 50 отрочета, то на всяко се пада по 1/50 от България. И 1/50 от гражданите й. Били те българи или роми. Турци, гагаузи или джедаи.

Всяка петдесетина сяда в галерата и гребе за фараона си и неговото отроче. Гребе, докато пукне, а в боксониерата му останат само хлебарките. И неплатените сметки за парно. 2050 година. 6 години след Големия взрив. Гръмнала е мега атомната централа в Белене, която тайно бе построена за отрицателно време. Тайно, защото нямаше вестници, които да съобщават за това. Имаше само една телевизия и тя от сутрин до вечер пускаше радостни репортажи от успешната работа на Премиера.

Реже ленти, покрива дупки по улиците. И строи магистрала “Тракия”. Не че хората не знаеха за централата, все пак тя се виждаше с просто око от Гърция (тъй като всички бяха спрели да информират и да питат за нея, олигахсо-гангстеро-политиците построиха 28 мега реактора, нанизани един до друг по протежение на цялата Стара планина. Естествено, нямаше пазар за мегаколичествата ток, а и инженерите бяха изчезнали, така че централата работи на празни обороти няколко години до земетресението).

Бяха останали само хлебарките в “Дружба. Огромни гадини. И едно племе шестопръсти роми в Сливенския Балкан. Единствената жена сред тях роди отново. Шестопръсто хилаво дете. Предишните бяха измрели. Шаманът на рода започна да прави магии, за да оцелее поне това. Последната им надежда.