Пътешествие до Румъния

Ох, тъкмо си отдъхвам от дългото румънско пътешествие и реших да драсна едно постче, че да се похваля, как иначе да мине без това…

С любимата решихме да отидем до Румъния, защото там не бяхме ходили, нито тя, нито аз, пък предстояха събота и неделя и не знаехме къде да ги изкараме. Взехме с нас и двама приятели за компания, за по-весело, и заминахме в събота рано сутринта.
Пътуването от София до Русе не беше много дълго – само 4 – 4.30 часа… По тия пътища толкова. След това минаваме границата и на изхода на България се плаща такса „Дунав мост“ и след това се минава към Румъния и тяхната граница. Погледнаха ни паспортите, не са искали лични карти, но не сме и пробвали с лични карти. По-удобно беше с паспортите.

Погледнаха ги, поогледаха ни, питаха ни какво ще дирим там и ни пуснаха. Гладко преминаване, до тук върви добре. Попитах митничаря къде да си купя винетка, защото приятелката ми проучи, че така се кара и там. Отвърнаха ми, че на първата бензиностанция, след границата трябва да взема винетка и нещо интересно казаха в което има идея – дава се рамата на автомобила. Т.е, когато си купуваш винетка подаваш и талона на автомобила, за да запишат, че си си купил винетка за период от време и от мястото където си я купил. Явно системата е много добра, защото работи. Това не позволява да се продава винетката на трети лица и така да минават с една винетка няколко души.

Отидох в бензиностанцията, питахме дали ще приемат евро като разменна валута, но не искаха, питаха ме за кредитна карта, та дадох от леите, които имахме и бяха за друга цел. Както и да е 13 леи е винетката за автомобили – 7 дни. По валутен курс BNG – RON това идва към 6 български лева за седемдневна винетка.

Купихме я, залепихме я на предното стъкло над българската и запалихме към Букурещ. Пътували сме към час и нещо, разбира се пътищата са прекалено хубави и скоростта е била към 100-120км/ч. Много ми хареса пътната инфраструктура – отстрани тук там си има табелки с надпис „Politia“ и там си има спрели полицейски коли с радари в двете посоки. Някакви бели радари с формата на мегафон, стоят като стара уредба от соц-а тук в България, но така де, не знам как изглежда отблизо. Спираха куцо и сакато, след като скоростта е била превишена – няма подбор, наред се кара! Това го установих, след като видях „30 годишна“ керемидена дачия как е спряна и пишат акт. Дори не знаех, че има такива коли и че могат да развият 120км/ч, че и отгоре. Пътя нямаше неравности или са били към две три за всичките 1600 километра, които минахме…

След като влезнахме в Букурещ бяхме учудени толкова много, че всичко изглеждаше като в София, гаден и леко неравен път с релси тук там на светофарите. Но това бяха само 500 метра от края на града. Вътре няма нищо общо с тази гледка. Централни улици по 20-30 метра широки, три платна за едната посока, три за насрещното. Булеварди, колкото нашите магистрали, толкова широки, прекалено гладки и прекалено нови изглеждаха! Колата не съм я чувствал как върви, нито друсаше, нито неравности да се вееш като откачен и не знам си какво още… Сгради до небето! Високи, големи като в Ню Йорк! Орнаментите по тях са страхотни и много архитектурни паметници! Самият парламент… Ох, това оставя без дъх в първият момент. Човек ще си каже, че се е озовал в някой голям американски град, широк булевард с фонтани между лентите за движение, грамадни дървета, паркове, площади… Страхотно! Оставаш без дъх!

От там се запътихме към Синая, градчето на първата ни цел – замъка Пелеш, считан за лятната резиденция на граф Дракула. Излезнахме от Букурещ и се запътихме по магистралата към Пелеш. Полета от слънчогледи и царевица, много, много! Широко и голямо, грандомания на макс! По пътя срещаме предимно дачии, рено, шкоди. Това са най-често срещаните коли там. Видяхме две Audi-та A4 и едно S5, един Chevrolet Captiva и два Mercedes-Benz s500 модели 2007-2009. Нито една скъпа кола не видяхме както тук в България да е масовка. Тези съм ги запомнил, защото който ме познава знае, че съм маниак на тема коли и не беше трудно на фона на всички Dacia/Renault да се запомни това.

Влизаме в Синая, търсим Пелеш. Разбира се, GPS-а не успява да ни помогне с улиците, ние от наша страна сме пропуснали да принтим адреса на замъка, защото от големия ентусиазъм и бързане сме забравили и се оправяме на място без подсказки. Та, спряхме и попитахме един човек на възраст – видимо около 60-65 годишен „букурещянин“. Човека ни каза, че ще ни заведе и да караме по него. Това просто ме разби! Спряхме го от пътя му, отклони се заради нас и ни обясни какво точно да направим. Благодарихме му, че ни заведе до портите на замъка, паркирахме и започнахме обиколката – часът е бил към 12-1 по обяд. Снимахме, нарадвахме се на гледката и почнахме да търсим къде да обядваме.

Обикаляме града и гледаме наред нещата. По пътя срещаме множество кръгови движения, украсени с много цветя, изрисували детелини, пауни и какво ли още не.
Между платната цветя, няма мантинела има бетонни блокове, бордюри, цветя много цветя, саксии! Красиво е! Хора, много ми хареса! Отгоре и отстрани Карпатите се виждат, много красиви планини и много добре стояха над селата и над Синая.

Намерихме заведение, хапнахме. Важно е да се отбележи, че там еврото не върви никак. Всеки търси леи, явно е същото като в България, никой няма какво да го прави това евро. Въпреки нашите опити на всички места, все си искаха леи. Обменихме малко евра в леи и продължехме напред.

След като хапнахме в Синая се запътихме към Брашов. Пътят е планински, две платна за едната посока, две за другата – не очаквахте това за планински път, нали? Много хубав асфалт и много хубав път с минимално количество завои. Пътували сме известно време и след това се натъкваме на километрична опашка. Първата ни мисъл е – ЖП прелез, защото отстрани имаше влакови релси и две композиции вървяха. На второ четене решихме, че влака не отива точно натам и установихме причина за задръстването – катастрофа… В насрещното минават по три четири коли и изпреварват колоната. Отдясно същото. Профучава линейка и решихме напълно, че е катастрофа – така два-три километра със скорост 10км/ч сме се движили и влезнахме в малко градче, където продължаваше да си има опашка. Така още 30тина минутки и стигнахме към края на градчето, където имаше пешеходна пътека и на нея полицай спираше движението, за да могат хората да пресичат широкият път. Леле, това прави задръстване от 3 километра, че и повече, а хората са спокойни и никой не се нервира! Карат толкова спокойно, че чак ме сви стомаха, какви сме цигани тук в България. Хвана ме срам, да не би някой да познае, че съм от България и да се присмее. Леле, толкова културни и съвестни хора не бях виждал! А си мислех, че са някакви цигани и аборигени с много скапани пътища и много тъпа инфраструктура, като цяло… Определено много здраво съм грешил, за което съжалявам искрено! Прекрасна страна! Много красива и много интересна за разходка събота и неделя!

Отминахме селото и продължехме към Брашов. Скорост от 120км/ч не беше проблемна за развиване, пътят е прекрасен и времето беше слънце, нито жега, нито студ! Много готино! След като попътувахме и спирахме тук там за снимки на планината, реката и „плажуващите там“ (имаше хора, които се припичаха или плуваха, ловяха рибав реката) стигнахме в Брашов. Там трябваше да видим „Черната Църква“, катедрала, която е построена и името й произлиза от това, че има убит човек в основите си, защото е твърдял, че църквата не се строи според плана и ще падне, та „за наказание му лежи на плещите сега“. Отново впечатляващо красиви кръгови, булеварди и сгради! Нямаше порутени и падащи сгради, мазилката си беше мазилка, нямаше боклуци, никъде не видяхме боклуци да те заливат както тук по улиците! Никъде! Прекрасни широки булеварди и хора, които спокойно си ходеха по улицата пред колите, без никой да им свири и да пили гуми. Приятел ми каза, че е гледал реклама, как някакви хора ходели с куче по булеварда и никой не им свири и не им се кара, а напротив – пазят ги! Това е тествано! Наистина е така! Много съвестни хора, много добре се държат и много възпитани. Никъде не видях някой да вика, да говори на висок глас по улицата, нищо подобно! Страхотно!

А, още нещо се сетих… Знаците за пешеходна пътека, както и всички пешеходни пътеки бяха осветени на макс! Като казвам това, имам предвид, че имаше диодни лампи, които осветяваха всяко едно стъпало на зебрата! Всеки един знак за пешеходна пътека мигаше и всеки един бордюр беше занижен, за да се улесняват инвалидите!!!

Отчаян продължехме пътя си, защото знаех, че никога няма да приличаме на тях. Жалко! Много жалко… Ако имам възможност, бих мигрирал на 500км северно от тук, защото кочината ми писна вече!

Като цяло, навсякъде си има паркинги за колите, бяха милиони, не бяха по-малко от София, бяха много повече. Не видяхме толкова туристи, само 10 коли да са били, всички останали си бяха румънци. Всички хора по улиците пазеха чистота/красотата на града и не се бутаха в теб, нито те бутат с лакътя си – нищо подобно! Площадите им са много големи, дори огромни! Нашият пред НДК е 1/3 от техните най-малки. Много красиво! Останах много доволен от пътешествието събота и неделя! Спахме в Бран, а в неделя видяхме замъка на граф Дракула, този в който е живял и след това е имало тамплиерски рицари там.

От там се върнахме към България, на Дунав мост отново се заплаща такса, това е важно, не оставайте без пари, защото ние точно това направихме, добре, че евра имахме и се навиха да ги приемат.

Таксите за моста не знам къде отиват, но асфалта там е толкова зле, че дупките и неравностите го правят почти неизползваем, можеш да си строшиш колата съвсем спокойно, може да опре и да ти увисне гумата, ако не видиш дупката, прекалено е зле! И така, интересно ми е къде отиват парите там!

Така това беше един изключително поучителен и много приятен уикенд, но не мога да го нарека почивка, защото след 1600км шофиране съм капнал и размазан, като капка роса на тревата…

Оставям поуката на Вас, защото съм изморен, отивам да си легна след дългият ден днес…

Хайде на подслушването

Четейки това

http://dnevnik.bg/show/?storyid=394408

си задавам следния въпрос. Колко ли прост трябва да е един човек, колко неук и безпросветен трябва да бъде той, за да разбере, че ако някой знае, че ще бъде подслушван, той ще скрие информационните си канали и няма да използва подслушваеми канали в никакъв случай. Ако обаче този човек не е прост, то единствената цел на всички подобни закони, наредби и други „творения“, разработвани и предлагани от него, е да се подслушват гражданите. И то да се подслушват с техните пари, защото парите за апаратури за подслушване, за анализ и съхранение на информацията се взимат от държавния бюджет.

Аз уважавам укриването на данъци от редовите граждани и го адмирирам. Държавата е доказала, че не може да управлява бюджета и го използва само срещу тези, които го формират. Колкото по-бедни са тези, които пълнят бюджета, толкова по-богати стават тези, които го пилеят. За какво да се плаща? За да строя имоти на мошеници и да оборудвам псевдоагенции, които ще ме подслушват? Да има да взимате.

Важни отличници по приемането на тези закони са:

Татяна Дончева – известна с поправката „Ванко 1“, цинично изплюла се в лицето на всички семейства, чиито деца са завлечени да проституират в чужбина;

Серегей Станишев – човек, който не става за нищо друго, освен да управлява по царски (ако става за друго, нека го напише някъде, за да чуя до колко един човек може да величае себе си);

знайни и незнайни депутати, купени от групировки, прости и алчни, с червено минало и настояще, бивши и настоящи ченгета, които нищо не са дали на обществото, но пък са дали много на градската канализация.

Единствената борба срещу тази сган е да се използва Bitcoin. И всякаквите му там алтернативи. Винаги се старая транзакциите ми да са непроследими. Ускорявам ги ненужно с разни Bitcoin Transaction Accelerators с единствената цел да не се знае от къде е тръгнала транзакцията.

И винаги използвайте нов адрес за всяка проходна транзакция! Не използвайте един адрес повече от веднъж!

Морковена халва с ядки

В тази халва се използват големи ярко оранжеви моркови, които придават наситен цвят на готовия сладкиш. Много е важно те да са пресни и сладки. За най-добри резултати, дръжте морковите наклонени под ъгъл от 45 градуса спрямо кухненското ренде — стремете се да получите дълги ивички — нито много тънки, нито много дебели.

Гаджар халва

Това не е всекидневен десерт, а празничен сладкиш в Северна Индия. Поднася се горещо или топло, с или без сметана, и богато украсено със сребърно или златно ядивно фолио, пържени бадеми, кашу и варени лотосови шушулки. Използвайте това, което е налично и според случая.

Морковена халва с ядки

Необходими продукти:

9 средно големи моркова (700 г), измити, обелени, настъргани и изстискани до сухо

1 1/2 чаши (360 мл) пълномаслена течна сметана

2 1/2 чаши (600 мл) пълномаслено мляко

8 цели зърна черен пипер

1/2 чаша (110 г) бяла захар

1/2 чаша (110 г) кафява захар

1 ч.л. ситно счукани семена от кардамон

1/3 чаша (85 г) гхи или обезсолено масло

1/4 чаша (30 г) едро счукани сурови бадеми

1/4 чаша (30 г) едро счукани сурови лешници

1/4 чаша (40 г) стафиди

1/4 ч.л. смлян карамфил

1/4 ч.л. смляно индийско орехче

1/4 ч.л. канела на прах

2 с.л. мед

Два 10-сантиметрови квадрата ядивно сребърно или златно фолио (варак)

Метод на приготвяне:

Смесете морковите, сметаната, прясното мляко и черните пиперчета в голяма незагаряща тенджера. Оставете да заври напълно. Намалете огъня до слаб и, като разбърквате често, гответе около 25–35 минути или докато сместа се превърне в гъста паста.

Прибавете двата вида захар и половината от кардамона. Разбърквайте бързо и често, за да избегнете загарянето, и гответе около 10–12 минути или докато сместа стане почти суха. Отстранете от огъня и оставете настрана.

Загрейте гхи или масло върху умерено силен огън и изпържете бадемите до златисто кафяви. Извадете с решетъчна лъжица и оставете настрана.

Прибавете горещото масло към сместа от моркови и мляко, заедно със стафидите, бадемите и смлените подправки.

Отново поставете тенджерата върху умерено силен огън.

Гответе докато сместа започне да се надува и достигне ръба на съда. Отстранете от огъня, извадете черния пипер ако желаете, и прибавете меда.

Пресипете горещата халва в подходяща купа за сервиране или разстелете в малка тавичка. Поръсете с останалата част от кардамона. Украсете с парченца от златен или сребърен варак.

Всичко за глухарчето и ползите от него

Глухарчето е много подходящо за приготвянето на вкусни и диетични салати, но също така притежава и ценни медицински характеристики: корените и листата са богати на активни вещества, способни да стимулират работата на черния дроб.

Глухарче

Какво представлява глухарчето?

Глухарчето е малко растение, което е близък родственик на цикорията. В природата е разпространено почти по целия свят, като същевременно е култивирано и за медицински цели. Притежава силно разклонено коренище и зелени листа в зависимост от момента на откъсването им.

Всяко има само 1 жив жълт цвят, който се отваря с изгряването на слънцето и се затваря вечер. След като веднъж цветът прецъфти се превръща в бяла топка съставена от семенца, разнасяни от вятъра. От най-древни времена коренът на глухарчето се използва за облекчаване на храносмилателни и чернодробни проблеми, докато неговите свежи листа се консумират под формата на салата.

Действие в организма

Тараксинът е една от основните съставки (която придава неговата горчивина) и е напълно идентифицирана. Същевременно е отговорна и за останалите вкусови характеристики на растението, на него се дължи способността на глухарчето да стимулира производството на злъчни сокове, от една страна, а от друга подпомага работата на жлъчката при генерацията на киселина, за което и традиционно се използва растението.

Тараксинът благоприятства и отделителната система, особено отделянето на урина и функционирането на уринарния тракт. Други активни субстанции са стеролите, флавоидите, (рутин, лутеолин и кверцетол), терпени, както и калий в големи количества (30% от минералния състав на растението). Коренът е особено богат на инулин.

Положителни ефекти

Глухарчето има способността да подобрява храносмилането, благодарение на влиянието върху черния дроб и жлъчката. То се прилага в случай на бавно храносмилане, диспепсия и липса на апетит. Понякога глухарчето се прилага и като добавка, предназначена да стимулира работата на черния дроб, често заедно с магарешки трън или хрян, жлътниче, инозитол и др.

Комбинация от такива съставки се срещат често в хранителните добавки и са широко разпространени на пазара. Също така глухарчето се използва и като леко разхлабително. То стимулира отстраняването на урината, поради богатото си съдържание на калий, които е естествен диуретик, поради което е ефикасен и в случай на водна задръжка.

Други положителни ефекти

Възможно е коренът от глухарче да облекчи ендометриозата и чувствителността в гърдите преди появата на месечен цикъл, както и други симптоми, предизвикани от повишения естроген. Коренът има способността да засилва капацитета на черния дроб да възстановява хормоналното равновесие при жените, които имат такива проблеми.

Цялото растение улеснява асимилацията на желязото, което е налично в храната, която консумираме или от добавките, които приемаме, поради което може да е ефикасно за лекуване на някой типове анемия. Същевременно може да бъде от ползва при лекуването на рак като стимулант на туморо-некротичния фактор (TNF-alpha).

Съществуват изследвания, които се опитват да разгадаят как действа тази способност на растението. Японски изследвания върху животни се оказват успешни при терапията на туморни образувания, което скоро доведе и до първите опити да се лекува рак на гърдата с екстракт от глухарче.

Други изследвания показват, че употребата му води до понижаване на нивата на кръвната захар при животни, което показва, че растението може да се прилага като модулатор на кръвната захар при лекуването на диабет.

Как се приема?

Дозировка. За стимулация на черния дроб, приемайте на ден по 500 мг. екстракт от корен на глухарче разделено на два приема. В случаите с констипация пийте една чаша запарка от корен 3 пъти на ден. При подпухналост и водна задръжка пийте една чаша запарка от листа в пъти дневно.

Съвети за употреба

За предпочитане е добавките на основата на глухарче да се приемат преди основно хранене, особено ако целта е да се стимулира черния дроб. Течният екстракт от глухарче трябва да бъде пит разтворен във вода. Никакви противопоказания не са открити при кърмещи и бременни жени.

Странични ефекти

Не са известни странични ефекти от приема на глухарче. Но приемът на твърде големи дози може да доведе до силна диария и стомашни болки. Спрете приема, ако усетите стомашно неразположение и се консултирайте с вашия лекар.

Образовай се сам

Бях решил да започна един проект щеше да е свързан с това, което съм учил във висшето си образование и по-конкретно специалността ми. Причината да го започна беше, че един ден се зачудих защо не извлякох максимално от образованието си.

Образовай се сам

Отворих учебниците си и започнах да ги преглеждам. От разстоянието на времето прецених написаното в тях. Не бяха писани с мисълта, че трябва да са ясни и че целта им е да научат някого на нещо. Авторите пишеха сякаш читателите им бях на тяхното ниво. Много от написаните неща, за да бъдат добре разбрани предполагаха знания, които не ни бяха преподавани.

Очаква се сам да четеш допълнително, но няма инструкции какво точно, само една библиография, в някои случаи голяма към 10 страници. Така може пак да четеш допълнително, но с малък успех в задълбочено овладяване на предмета. Има 4-5 изключения на много добре написани учебници и съответно преподавателите написали ги бяха най-добрите във висшето ми образование.

В близко бъдеще не мисля да работя по специалността, но все пак реших да наваксам пропуснатото в образованието си, защото това, което са се опитвали да ни научат (ако можеха) ми се стори интересно и сега ми е нещо като хоби да се интересувам от тези неща, въпреки че знанията ми е малко вероятно да бъдат оценени в България.

Просто бизнеса като цяло не е стигнал такова ниво на развитие да се нуждае от такива специалисти. Завършил съм международни икономически отношения и предполагаемите ми знания са за високото ниво на бизнеса. Въпреки това без проблеми мога да върша от по-ниските нива в йерархията.

Реших да прочета и систематизирам учебниците, които ми се струваха, че имат нещо ценно в тях и да ги запиша.

Най накрая стигнахме до идеята ми. Накратко това щеше да е сайт за обучение за международния бизнес, правейки го щях сам да се дообразовам. Освен сайт щях да привлека хора във форум и онлайн група в социална мрежа.

В сайта щях да публикувам систематизираните си бележки очертаващи основните идеи и да посоча качествени според мен български източници. Втората част на сайта щеше да е с английски е-книги (имам доста).

Щях да прегледам програмите на различни западни университети и да си съставя по мое виждане програма разделена на теми според насочеността на е-книгите в темите. Към всяка тема и книга щях да изровя упражнения, казуси и задачи. Също така щях да посоча главите в е-книгите, които са най-важни. В края на темата, ако съществува ще посоча безплатна онлайн симулация (срещал съм такива) или пък ще изровя някоя пиратска.

Ще издиря и ще се свържа с потенциално заинтересувани хора от проекта и ще ги поканя да участват във форума и онлайн групата в социална мрежа. Те съответно могат да привлекат и други заинтересовани.

Това е само грубо нахвърляне на идеята има какво още да се развива и променя в нея.

След като започнах да мисля как ще изпълня идеята установих, че проекта ще отнеме приблизително две години. Трябваше да се заема сериозно и работата беше доста и също щеше да отнеме доста време. Определено имаше полза от това нещо. Накрая обаче реших, че е нямам възможност, поне сега, да вкарвам толкова ресурси и време в това. И всичко това, за съжаление, си остава просто една идея.

Докато проучвах по темата, забелязах един страхотен проект за електронен дневник на Shkolo.bg. На кратко идеята на този софтуер да се намали бюрокрацията в училищата в България. Желая им успех в начинанието!

Съвети за декориране на стълбището

Голяма част от нас живеят в къщи. Те често притежават открити или вътрешни стълбища. Когато стълбището е открито може да го освежите с декоративни камъни по стените, а също и с цветя.

Поставянето на саксии по откритото стълбище разкриват чара му и предизвикват възхищението на околните. Когато обаче стълбището ни е вътрешно, декорацията се променя изцяло. Ето нашите съвети за успешна и художествена декорация на вътрешното стълбище:

Декориране на стълбище

1. Поставете цветя

Това решение е валидно и при двата вида стълбища. С тази разлика, че цветя на откритото стълбище поставяме през топлите месеци, докато за вътрешното стълбище е обратно. Цветя се поставят обикновено с цел запазване през зимата, но освен това те разкрасяват и вдъхват живот на стълбището.

Имайте предвид, че цветята дишат. Когато стълбището е вътрешно се създава предпоставка за по-високо ниво на влажност на въздуха.

2. Създайте изложба

Поставете картини на стената, за да декорирате вътрешното стълбище. Изберете си декорация за стена от 1001kartini. Добре е картините да са еднотипни. Спрете се, например, само природни пейзажи.

Това разбира се е нашата представа. Ако вие решите изберете различни картини, но ги съчетайте по тема. Може да се спрете на морска тематика и да поставите морски пейзаж, фото-картина на кораб и картина с животни – миди, медузи и други. Минавайки по стълбището, ще се вдъхновявате от красивата декорация на стените.

3. Парапети

Всяко стълбище се нуждае от парапет, било то открито или вътрешно. Това се налага от мерки за безопасност и сигурност. Ако вашето стълбище няма парапет, то задължително поставете такъв. Рисковете за здравето при падане от стълбище са много високи. Направете парапета оригинален, красив и разчупен.

Не е необходимо просто да поставите парапет. Той е предимно решение за безопасност, но и естетическо решение за дома. Поставете парапет от ковано желязо, които да дадат прекрасен завършек на стълбището. Добра идея е поставянето на парапет от дърво, изработен с красиви дърворезби и форми.

Стълбището е това, което свързва дома ни и макар да е елемент от къщата, на който не се обръща много внимание, е изключително важно. Декорирайте го с желание и собствен вкус. Вдъхновете се, докато избирате подходящото художествено оформление и задължително всеки път, когато минавате по него, ще усещате приятно чувство и атмосфера.

Научна фантастика или постижима реалност

Има различни мнения за енергийното бъдеще на страната и на планетата. Различни са и схващанията за това кое е чиста и кое е мръсна енергия. Различни са мненията и за начините на добиване на енергия, както и за начините на нейното изразходване.

Слънчеви колектори

Основните източници

Основните енергийни източници са добре познатите изкопаеми горива – въглища, нефт, газ. Към тях може да прибавим и смятаната за алтернатива в миналото – атомна енергия. С това разполагаме основно.

Изкопаемите горива се преобразуват в енергия, чрез изгаряне, при което в атмосферата се отделят различни газове и твърди частици – сажди. Освен, че въпросните отделени емисии правят въздуха неприятен за дишане, на тях се приписва и главната роля за парниковия ефект и озоновата дупка. Дали е така или не е така – не знам, но замърсяването на въздуха е факт и всеки един жител на градовете може да усети разликата в съботния следобед или в неделя сутрин, когато отделените газове са намалели с пъти.

Изкопаемите горива се ползват за добив на топлинна енергия, която има две основни приложения – да се ползва пряко, като средство за отопление и за ДВГ. Другото й приложение е трансформацията в електричество, което захранва производствата и бита. Само по себе си електричеството е най-чистата енергия, ако се абстрахираме от начините, по които тя се добива. Когато се добива от изкопаеми горива, тя не е никак чиста, но това не се усеща, защото емисиите са извън местообитанията на човека. По правило ТЕЦ-овете са извън населените места. Вярно, че в големите градове ТЕЦ-овете са в непосредствена близост, което е проблем. Ако някой не вярва, нека се огледа наоколо или да пита жителите на Стара Загора…

Друг основен източник на иначе чистата електрическа енергия, са АЕЦ. За разлика от ТЕЦ, АЕЦ-овете не отделят газови емисии и сажди. Те имат друг минус – опасността от радиационно замърсяване, което е смъртоносно.

Допълнителни традиционни източници

Водата

Водата е един от тях. Добиването електрическа или механична енергия посредством използването на водата е познат и използван метод от векове. Добиваната по този начин енергия е най-чистата от всички широко използвани методи. Изграждането на съоръжения за добив на енергия от водата, влияе на локалните еко системи, но като цяло не дава някакви сериозни отклонения в глобален план. Проблемът е, че местата и водните ресурси за добив на енергия по този метод, са ограничени.

В исторически план силата на водата се е ползвала от векове предимно за добив на механична енергия, която е служила за задвижването на различни производства – за дъскорезници, за воденици, за рудодобив и металообработване. Метод ползван в Европа, Америка и у нас от стотици години. През последния век водата се ползва и за добив на електричество, което позволява енергията да бъде пренасяна на големи разстояния.

Вятърът

В България нямаме традиции в използването на вятърната енергия, но на други места по света, тя е е била ползвана от векове по същия начин, по който е ползвана и водата. Енергията улавяна от вятъра се е ползвала години наред за задвижване на всевъзможни съоръжения – помпи, мелничарсво и други, а от няколко десетилетия тя се ползва и за добив на електричество.

Енергията от вятъра е чиста, може да бъде относителна евтина и има всички шансове да стане един от основните начини за енергийно обезпечаване през следващите 50 години. Освен, че вятърната енергия е добре позната от миналото, тя е и основна част от алтернативата, заедно с ползването на геотермалните източници и слънцето.

Алтернативните източници

Вода, вятър, геотермални, слънце – това е бъдещето.

И докато използването на силата на вятъра и тежестта на водата са добре познати и макар и ограничено прилагани методи, това не може да се каже за потенциалите, които дават приливите и отливите, както и постоянните морски течения по крайбрежията. Тук възможностите са повече от големи.

Слънцето

То е източникът с най-голям потенциал. Дава достатъчно енергия, която технологично е възможно да бъде улавяна и трансформирана в електричество.

Известно е, че в България този метод не се ползва с особена популярност и причината е главно ниския стандарт на живот у нас. Реално инвестицията в една инсталация за „хващане“ на слънчева енергия у нас е, колкото инвестицията за същата в Германия, Австрия или Чехия. Разликата идва от там, че на битово равнище това се оказва определящото. Ако един австриец трябва да вложи двумесечния си доход за изграждането на подобен тип съоръжение, то българинът трябва да вложи дохода си за година или две….

А тези системи са повече от ефективни. Ефективни са в Германия, Австрия и Чехия, където слънчевите ресурси са ограничени в сравнение с тези при нас. Би трябвало да са икономически ефективни и при нас. Впрочем и у нас се използват от години, но в много малък мащаб. Ще дам няколко примера.

По морето е съвсем обичайно и бих казал масово, използването на малки инсталации за подгряване на вода в малките хотели и частни имоти. Ползват се и хората са доволни от резултатите. Друго място, където се ползва подобна система е армията. Известно е, че армията е могъщ разсипник на средства и така е от десетилетия, но и тя навлиза в бъдещето. Военното училище във Велико Търново има система за топла вода от години. Не знам дали е най-ефективната възможна, защото както казах вече, тя е от години, но е сигурно, че вече се е изплатила.

Освен за пестене на средства от топлата вода, този тип системи са напълно приложими и за отоплението на сградите, което неминуемо се отразява и в икономически, и в стратегически, и в екологичен аспект.

Някакъв колега на един познат си поставил слънчеви колектори Sunstar.bg за топла вода. Не съм я виждал и не съм говорил с него, но ще го направя някой ден. Да се върна на темата за топлата вода и слънчевите системи за добив на енергия. Човекът си сложил подобна миналото лято и понеже живее в къща, преди това се отоплявал с локално парно, към което бил свързал и бойлера си, за да има постоянно и евтино топла вода през цялата зима.

Дотук е ясно какво е било, но по-интересно е какво последвало с поставянето на новата технология. Изградената вече система – парно, радиатори и бойлер, си останали както си били свързани. Новата система била сложена, като човека гледал силно скептично на нея и разчитал тя да му дава нужното количество топла вода през лятото – просто не вярвал, че тя ще бъде ефективна и през зимата, но се се изненадал приятно.

Свързал новата си придобивка към старата и затворил крановете към парното за да не губи енергия през лятото, а да не му е жега в къщата. Изкарал няколко месеца, като пич – имал си топла вода, когато и колкото поиска, а есента решил да подготви и парното, защото започнало да застудява. Отворил крановете, обезвъздушил тръбите и след има-няма час електрическата помпа, която циркулира водата в парното, се включила. Тя била с термо реле, което я включва, когато водата в тръбите достигне определената температура… Човекът си бил купил всичко необходимо – дърва, въглища, колкото са му нужни да изкара зимата.

Казал на познатия ми, че изхарчил една десета от купеното гориво. Палил парното си 6-7 дни, когато било много студено и системата не се справяла.

Колко по-малко газове и сажди е отделил през миналата зима, а още колко не са били отделени от някой ТЕЦ и това само от спестената енергия от бойлера.

Политиката

Няма начин да минем без политика щом става дума за енергетика. Без значение е дали става дума за някакъв вид лобиране или схващане за бъдещето на енергетиката, защото самата енергетика, освен пред технологичните проблеми и решения е и предмет на политически решения. Тая зима сърбахме попарата на енергийната зависимост, в която е поставена страна ни. Има и крупни бизнес интереси, има и екологични интереси, има много мръсотия около енергетиката и тя не е само от саждите, нефтените разливи или ядрените отпадъци.

Като изключим лобирането за определен вид енергетика, което е продиктувано от бизнес интересите, по отношение на енергетиката има и много противоречия произтичащи от некомерсиални подбуди. Те се коренят в конкретните разбирания за правилно, грешно, чисто и дълбочината на погледа, с който се гледа към бъдещето.

Безспорно е, че използването на всяка технологична възможност за добив на енергия – топлинна и електрическа на битово равнище, ще доведе до по-малка нужда количества добивани в индустриални условия. Добивът в индустриални условия – АЕЦ, ТЕЦ, ВЕЦ, ветропаркове и други, е свързан с бизнес лобирането, с регулярните външни доставки на горива – изкопаеми и ядрени, и с корупция. Замърсяването също не е за пренебрегване.

Всеки добит киловат на енергия за отопление на дома е от обща полза по отношение на зависимостите, екологията и корупцията.

Влагането на пари в научни разработки за заменяне, където е възможно на енергията добивана, чрез горене, с електрическа, също е плюс. Така е защото при нисък разход на електричество за бита и производството – хващането и директното използване на топлинната енергия навсякъде, където е възможно, ще намали нуждата от горене за добив на електричество. Другото, в което е хубаво да се инвестира е автомобилостроенето – използването на електричество за задвижване на автомобилите.

Изобщо ползите от употребата на сега смятаните за алтернативни източници за добив на енергия, би било от стратегическа, икономическа и еко полза в дългосрочен план.

Безспорно вярно е казаното, че водородните горива са част от бъдещето, но и при тях, както и при въглеводородните се отделя топлина. Плюсът е, че не се отделя нищо друго, но е грехота да икономически и технологично света да се преориентира към горенето на водород, при положение, че щом се налагат промени и пренастройване е по-добре усилията да се насочат към технологии, които са без горивни.

Тоест, по-добре е вместо да горим водород и да отделяме топлина, да насочим усилията си към хващането на готовата топлина, която природата ни дава безплатно. Топлината е енергия.

Всичко е въпрос на стратегическо и дългосрочно мислене и цената не бива да бъде водещата, когато става дума за нашето бъдеще.

Човешки права, а не социални помощи

Всеки вдигнат плакат за повече пари в брой затвърждава стереотипа, че хората с увреждания са второкачествени граждани с нужда от вечно обгрижване.

Тук-там срещаме глуха чистачка или сляп уличен музикант, но гледката на лекар в количка или журналист с бял бастун ни е съвсем непозната.

Това е така, защото в България хората с увреждания нямат права и предпоставки за каквито и да било постижения.

Въпреки че българското правителство официално е изразило намерение да ратифицира Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН, празникът им трети декември ще бъде мълчаливо подминат. Както и правото им на равноправен живот.

В същото време на трети декември в главния щаб на Обединените нации в Ню Йорк сутринта ще има семинар за Конвенцията, встъпила в сила на трети май, а следобед слепият пианист Тамаш Ерди ще изнесе концерт. По традиция датата е посветена на активизъм и отбелязва обществения принос на хората с увреждания.

Но в България те имат само социални помощи

Доказва го докладът на социалното министерство по програма “Интеграция на хората с увреждания” за първите девет месеца на 2008 г.

От заделените 143 млн. лв. за интеграционните дейности само на това ведомство 71% отиват за разнообразни помощи в брой. Това са дребни месечни добавки за транспорт, обучение, диетично хранене и рехабилитация на стойност от 8,25 до 11 лв. И ако е нужно, и по-големи суми от по няколкостотин лева за адаптация на жилище, личен асистент, покупка на автомобил и други.

Пред медиите министър Масларова настоява, че от всички надбавки се натрупват около 46 лв. на човек на месец, но истината е, че всевъзможните ограничения по вид увреждане, възраст, доход и семейно положение не позволяват да получаваш целия списък предвидени бонуси. Реално средностатистическият възрастен с увреждане получава месечно около 25 лв. в интеграционни средства и евентуално инвалидна пенсия. А се харчат милиони.

Уж в името на равнопоставеността

Какъв всъщност е резултатът? Отчетът на социалното министерство показва, че парите са били изразходвани, но обективно измерими постижения няма.

Да сметнем колко интеграция купуват 25 лв. Един час при логопед струва поне 10 лв. Рампа и преустройство на входни стълби – няколко хиляди. Можем ли тогава да се учудваме на данните на Националния статистически институт, че под 10% от хората с увреждания имат висше образование?! Седемдесет и два процента разчитат единствено на социално подпомагане и благотворителност.

Почти във всяка информационна емисия чуваме „зов за помощ” на хора с увреждания. И най-важното – самите хора с увреждания присъстват във всекидневието ни само като отчаяни същества с огромни нужди и протегната шепа. Социалните помощи не работят.

Честно е да се отбележат съществуващи опити за изграждане на достъпна среда и професионална заетост. Такива инициативи обаче са непоследователни и без дълготраен ефект. Тук-там се поставят рампи за колички. Примери са и случайно организираните дни на кариерното развитие за хора с увреждания. Но тяхната успеваемост не се измерва.

Не е трудно да видим, че България не инвестира в дълготрайни интеграционни решения и в уменията на хората с увреждания. Затова и едва ли познаваме учителка със слухови апарати. Политиката на раздаване на дребни помощи позволява на гладните да преживяват някак си, но не и да имат реална свобода да направят с живота си каквото желаят.

Какво може да направи правителството?

Най-доброто, което България може да направи, е да ратифицира Конвенцията и да започне методично да я изпълнява. Това е дълго чакан документ с прецизни насоки за осъществяване на равнопоставеност. В него няма да прочетете за инвалидни пенсии и раздаване на пари на ръка. Напротив, този правозащитен инструмент настоява за гарантиране на човешки права – работа, здравеопазване, образование, достъп до правосъдие, социален и културен живот, – чрез които се постига и икономическа независимост.

Конвенцията е писана цели шест години с убеждението, че увреждането не е личен проблем, а резултат от сблъсъка на хора с физически, интелектуални, сетивни или психически ограничения с бариерите в отношението или околната среда, които пречат на пълното и ефективното участие в обществото, наравно с всички останали.

Ето и пример: ако България спази Конвенцията, вместо 8,25 лева за месечен транспорт, ще ползваме система за градски, междуградски и международен транспорт, удобна за всички, без значение дали сме еднокраки, слепи, с детски колички или тежки торби.

Какво могат да направят хората с увреждания?

За държавата е непосилно сама да приложи Конвенцията без помощта на най-заинтересованите. Нито правителството, нито парламентът, нито държавните агенции знаят кое е най-добро за българите с увреждания и именно затова са нужни силни и независими организации, които да партнират на властта.

В момента подобна роля играе Националният съвет за интеграция (НСИХУ), съставен от организации на хората с увреждания, които обаче разчитат на държавна издръжка. Някои от тях са създадени още по времето на комунизма и нито ролята им, нито ръководството им са обновявани от десетилетия. Например председателят на Съюза на глухите в България е на 75 години и е на тази длъжност от 1965 г.

Не е изненадващо тогава, че протестите, организирани през ноември от НСИХУ, са фокусирани не върху човешки права, а върху повече социални помощи. Всеки вдигнат плакат за повече пари в брой затвърждава стереотипа, че хората с увреждания са второкачествени граждани с нужда от вечно обгрижване.

Ако обаче българите действително желаят достоен живот и интеграция, лозунгите за по-големи пенсии трябва да бъдат заменени с истинско партньорство за прилагане на Конвенцията на ООН. Колкото и еретично да звучи, на ход е не държавата, а младите лидери на хората с увреждания. Те могат да затвърдят статуквото или да поведат към система, основана на човешки права.

Надолу. И после нагоре.

Много мразя, когато хората сами усложняват живота си, а после мрънкат постоянно. Лошо е, когато са ми близки. Още по-лошо е, когато са роднини. А най-лошо е, когато не се вслушват в съвети. В такива моменти ми иде да си събера багажа и да изчезна. Никой няма да ми липсва. Егоистично звучи, нали?

Аз ще имам свои деца някой ден. Всеки Божи ден си казвам как няма да повтарям грешките на родителите си и ще намеря начин да балансирам нещата. Защото без баланс стават аномалии. Изродщини!

Някои хора още не са разбрали, че са на 30+. Други пък не знаят какво е уважение и такт в отношенията с хората. А аз просто искам да помогна, но никой не иска да чуе. Кофти е да си най-малкият в семейството, ха!

То… поне да бях малък, ами и аз станах на 20+, а сякаш вчера се катерех по дърветата на село и имах „тайно“ скривалище. Може би за родителите винаги ще бъдем деца, може би възрастта няма отношение тук.., но не мисля, че това, което се случва е правилно.

Никак. Грозно е, много. Жалко е да виждам как хората сами съсипват живота си и да не мога да помогна. Мъчно ми е. Обаче, това е. Каквото човек сам си направи и Господ не може да му го направи.

Като изключим това малко минорно лирическо отклонение днес беше прекрасен ден. И все още е. О, и не пийте кафе/кола покрай УАСГ. (Шибани кожодери.) 😀 Обаче кафенцето от кафемашината на първия им етаж е много хубаво, едно от най-хубавите, които някога съм пила, да не повярваш.

Тря’а си оправя английския, че ще го забравя скоро. Засега разцъквам 😀 Храня бедните негърчета. Обаче при мен всяко чудо е за 3 дни. Както и миналата седмица реших сериозно да започна да спортувам. Спортувах точно 3 дни. Както и арабския реших да опреснявам. 3 дни. Ааааах, много много много много съм се разпуснал. Едно време, когато бях млад и зелен бях супер мотивиран, а сега.

Хубаво, де, вас какво ви мотивира да свършите нещо? Удовлетворението от свършената работа? Признанието? Парите? Друго? Хахаха. Сериозно питам! Скоро съвсем ще се разпусна и край! Тогава и глупави трейлъри ще ме мързи да слагам в блога и какво ще оплювате? А? А?

Общи приказки

Време е да започна да спортувам. От шест месеца ежедневието ми е предимно и само пред компютъра. Поне 70% през денонощието изкарвам пред монитора. Доста време си давах надежди, че от утре ще се заинтересувам и ще намеря някоя спортна зала, където я ще спортувам във фитнеса или пък някакво бойно изкуство.

Ама ето, че до никъде не я докарвам. Сега оглеждах разни сайтове и се спрях на няколко фитнеса и спортни комплекси в центъра, но ще трябва да ги разгледам по-обстойно. Искам да си взема месечна карта и да ходя възможно най-често.

Държа да е на центъра и ще се радвам на компания, но не е задължително. В тоя ред на мисли, ако някой има наблюдения и опит – нека ми остави коментар. Също така ако някой на моето дередже си търси компания за спортуване, да пише 🙂

Толкова за спорта, и сеза да си пишем за компютри. Реших, че е крайно време да си трансферирам домейните, които бях купил. Разбира се, това се оказа доста по-трудно, отколкото очаквах. Преди това обаче основната причина за местенето беше следният налудничев текст в “администраторския” панел на домейна:

Моля, използвайте LATINICA при промяна на контакт информация! Всяка промяна на кирилица след 12 Март няма да се актуализира!

Абсурдно.

Домейните за щастие са свободни за трансфер, но както е ясно на всички – изискват секретен код за оторизация в новия регистър. Ок, мисля си, просто ще им пиша мейл. Оказа се, че мейл-сървърът им е лекичко счупен. Пробвах да им пиша от gmail, orbitel, mail.bg, abv, yahoo и какви ли не други пощи и във всичките случаи първия ден след изпращането на пощата получавах:

ТHIS IS A WARNING MESSAGE ONLY.
YOU DO NOT NEED TO RESEND YOUR MESSAGE.
Delivery to the following recipient has been delayed:

support@***

Message will be retried for 1 more day(s)

А на следващия ден получавах:

Delivery to the following recipient failed permanently:

support@***

Technical details of permanent failure:
TEMP_FAILURE: SMTP Error (state 16): 451 Temporary local problem – please try later

Обаждах се няколко пъти на съпорта, за да получа секретния код по алтернативен път. Е, какво мислите, получих го по телефона. Ама моля ви се, не ми казвайте, че са ме идентифицирали по гласа. Можеше да е всеки един…

Радвам се, че вече домейнът на блога ми е трансфериран на много по-сигурно място, където имам пълен достъп и мога да правя каквото си реша

Хайде стига толкова за домейни. Сега да си говорим за.. транспорт?

Каква ирония само – миналата седмица реших да се прибирам до Пловдив на стоп. Правя го сравнително често, защото е забавно, бързо и евтино. Какво се случи този път? Както си и мислех – повече време ми отне да си хвана 5-ца от колелото на 4-ти километър до магистралата, отколкото да си хвана кола на стоп…

И конкретно в случая да стигна до Пловдив. Возих се в Пасат на година и малко. Средната скорост с която се движехме беше 200. За 45 мин. пристигнахме живи и здрави до центъра на Пловдив. А какво ще кажеш за влак? 3:45 ч!

И сега няколко общи приказки: Скокът с парашут от SkyVision беше великолепен. Малко дъжд, малко студ, малко страх и много адреналин. Невероятно преживяване, определено ще повторя, потретя и така.. с прогресивно нарастване.

P.S. Не забравяйте да изгледате новия епизод на South Park.