Откъси от „Кажи го правилно“ – Лилиан Глас

1. Разговаряйте! Разговаряйте!

Най-често срещаното оплакване от брачните партньори е: „Ние вече не разговаряме“. Твърде често смятаме, че другият е някаква даденост, че ни е „в кърпа вързан“. Почнем ли да мислим така, общуването между двамата замира.

За да поддържате жива връзка, трябва редовно да разговаряте един с друг. Няма значение колко сте заети; необходимо е да намерите време за разговор. Може да са само 15 минути на ден, но все пак трябва да кажете на партньора си как се чувствате, какво смятате да правите. Необходимо е да чуете от него какви са неговите планове, как е самият той. Споделяйте неща от ежедневието, които засягат и двама ви. Липсата на общуване отдалечава хората един от друг, отчуждава ги, така че след немного време ще се окаже, че всеки живее свой отделен живот.

Когато разговаряте с партньора си, не изреждайте просто серия от факти за онова, което сте правили през деня. Специалистите по общуване съветват да използвате повече зрител ни, слухови или обонятелни описания, да вложите повече чувства. Това ще помогне на вашия партньор да сподели преживяването заедно с вас и да го усети по-пълно, като че ли и той (или тя) е бил действително заедно с вас. Дори нещо толкова банално като отиването до гастронома може да бъде интересно, ако опишете преживяванията си там, като използвате всичките си сетива. Ако кажете „Ходих до гастронома“, няма да впечатлите никого. Но ако кажете „Бях в гастронома. Бях страшно уморена, но като попаднах при сладкишите, като ми замириса – просто живнах! И да ти призная, още там изядох една от пастите с крем, които бях купила за нас двамата!“.

Друго нещо, което винаги трябва да помните: вашият партньор няма телепатични дарби и не може да чете в ума ви. Няма нищо по-неприятно от това, да попитате „Какво се е случило?“ (след като наистина по всичко – и по стойката му, и по израза на лицето му – виждате, че нещо се е случило наистина) и да чуете неговото „Нищо!“. Ще попитате втори път и пак ще чуете същото. Щом се получи такова нещо, трябва да се обърнете към другия направо, открито и… любящо. Направете опит и ще видите колко различно ще бъде неговото отношение, ако кажете: „Миличък (миличка), знам, че нещо не е наред, защото изглеждат тъжен. Има ли нещо което можеш да споделиш с мен?“. Или: „Аз съм до тебе. Ако има нещо, за което би желал да говорим, искам да знаеш, че те слушам с цялото си сърце“.

За беда, много хора не са свикнали да се разкриват и да споделят, особено когато става дума за чувства. Мнозина още от детството си са свикнали да затаяват в себе си всичко, да не изразяват чувствата си и да стискат зъби. Следователно, от вас ще зависи, да помогнете на вашия партньор да бъде по-открит.

Ако вашият любим човек все още отказва да проговори, помогнете му, като кажете вие какво мислите, а след това го попитайте дали сте на вярна следа.

2. Изслушвайте! Бъдете търпелив слушател!

Твърде често срещано оплакване от страна на двойките е: „Той (или тя) никога не обръща внимание на онова, което казвам!“ За да вървят добре отношенията между двама съпрузи или партньори, ще трябва и двамата да обръщат наистина голямо внимание на думите на другия, а и да помнят какво е казал.

Ако искате да поддържате сърдечна близост, винаги обръщайте внимание на подробностите от преживяванията на вашия партньор. Не се затваряйте в себе си, не бъдете неотзивчиви, когато любимият ви човек има нужда да говори. Ако моментът е неподходящ за вас, кажете нещо такова, например: „Мили (или мила) сега ми е невъзможно да те изслушам. Искам всичко да ми разкажеш, така че нека да поговорим за това днес следобед, когато ще мога да внимавам по-добре.“ И именно „днес следобед“, както сте обещали, намерете достатъчно време да поговорите.

Ако сте готови да чуете действително не само какво има да каже вашият партньор, но и как ще ви го каже, вие ще можете да реагирате вече като „емоционален барометър“, ще бъдете съпричастни.

И накрая: не прекъсвайте другия! Слушайте го, докато свърши своя разказ.

3. Говорете направо!

Винаги се опитвайте да говорите открито и по същество -престанете да увъртате нещата!

Имайте предвид, че е много важно да престанете да изразявате под формата на въпрос своите изисквания. „Дали да не отидем на кино? Няма ли да вечеряме навън?“ и пр. ще дадат много по-незадоволителен резултат, отколкото ако кажете направо: „Мили (мила) искам да идем на кино и след това да вечеряме някъде навън!“.

Изразявайте желанията си ясно и точно!

Ако ви измъчват съмнения какво мисли и чувства вашият партньор, не се впускайте в предположения. Попитайте го направо и открито! Директният разговор не само спестява време, но ще ви помогне да премахнете скритите си безпокойства и подозрения. Даже и да чуете в отговор на въпроса си нещо, което няма да ви допадне много-много, поне ще знаете как стоят нещата и няма да се измъчвате повече.

4. Споделяйте интимните си тайни!

Една интимна връзка предполага да споделяте своите мисли -и най-лошите, и най-добрите – и своите тайни с партньора си.

Изследванията показват, че най-щастливи са двойките, които споделят помежду си всичко и нямат тайни един от друг. Те могат да разговарят най-откровено за всичко – от стомашните си проблеми до миналите си любовни афери. Тези хора не крият тайни и не казват лъжи.

Въпреки че има толкова много книги, които се надпреварват да ни учат да не споделяме най-съкровените си мисли, да си останем загадъчни, консултантите по брака са убедени, че затаяването на информация може да създаде дистанция, докато споделянето на личните неща само може да сближи двойката още повече.

Единственият случай, когато вашата споделена тайна може да се превърне в проблем, е когато партньорът ви започне да я използва срещу вас, да „ви замеря“ с нея. Никога не правете това – то е недопустимо и може силно да накърни отношенията между двамата.

В някакъв интимен момент Д. споделила с приятеля си, че винаги е била ненаситна в любовта. Той пък, чувствайки я много близка, споделил своята тайна, че до тринадесетгодишна възраст „мокрил леглото си“. Няколко седмици по-късно Д. купила нови скъпи чаршафи и смятайки се за много остроумна, изтърсила: „Тези чаршафи са много скъпи, така че внимавай!“

И докато тя се смеела, той почувствал, че нещо се свива в стомаха му. Просто не можел да преглътне забележката й, най-вече защото тя хвърлила в лицето му собствената му тайна.

Послушайте: при никакви обстоятелства, никога не припомняйте някаква споделена тайна на вашия партньор, за да я използвате като оръжие в спора с него. Разбира се, ако искате да запазите доверието му във вас.

5. Извинявайте се – любовта заслужава това!

В началото на 70-те години навсякъде чувахме израза „Любовта няма защо да се извинява“, станал популярен от филма „Любовна история“. Е, добре! Сега, през 90-те години, любовта решително е длъжна да казва „извинявай“! Когато обичаш някого, няма място за „его“, трябва да има само искреност и честност. Любовта именно ще накара вашия партньор да ви разбере, ако допуснете грешка, и да приеме извиненията ви за онова, което е станало между вас.

Толкова често чуваме наскърбения съпруг (или съпруга) да казва: „Поне да каже, че съжалява за онова, което направи! Поне да каже, че му е тежко от това, което се случи!“

Ако сте сторили нещо нередно, за което съжалявате, побързайте, признайте си, кажете „съжалявам“, ала наистина съжалявайте!…

6. Не изисквайте, не командвайте!

Всички сме чували израза „Ще уловиш повече мухи с мед, отколкото с оцет“. Милите слова, от които лъха вежливост, любов и ласка, дават много по-големи резултати от киселия тон, подплатен с команди.

Необходимо е да внимавате не само за това какво казвате, но и как го казвате!

Понякога ние изстрелваме команди и нареждания, без дори да съзнаваме това. Да вземем такъв пример. Един съпруг се връща от работа и казва на жена си „Дай ми една бира!“. Пряката й реакция на тази заповед ще бъде безспорно изцяло отрицателна, дори враждебна. Тя като нищо ще отговори „Вземи си я сам. Не съм ти робиня, крака нямаш ли!“ Ето ви: съпругата реагира не на онова, което казва мъжът й, а на начина, по който го казва. Ако той облечеше думите си с малко нежност, като например: „Миличка, би ли ми дала една бира?“, повярвайте, сигурно щеше да си получи бирата.

За да имате успех в общуването с вашия партньор, никога не командвайте и не изисквайте. Вместо това използвайте повече „сладкишни“ думи и множество „благодаря“-та.

7. Не мърморете, не обиждайте, не хапете!

Колко неприятни са постоянните упреци, как съсипва добрите отношения непрекъснатото „пилене“! Ако сте си избрали този тон, то сте избрали най-сигурният път, за да сложите край на вашата връзка и да съсипете сексуалния си живот!

Несъмнено, може да се окаже трудно да приемете някои неща, които прави вашият партньор. Но ще трябва просто да му кажете какво ви дразни. И тук вече трябва да внимавате: не го правете по начин, който ще унижи другия! Даже и да сте ядосани и притеснени от онова, което е направил, не ругайте, не обиждайте! Преди да започнете да мърморите, да поучавате и да корите, просто помислете за онова, което толкова сте харесвали у този човек, заради което сте се събрали с него, за добрите му страни, заради които сте „хлътнали“ по него.
Когато казвате от какво не сте доволни, не се цупете, не се зъбете, не говорете с отровен тон. Забравете ядното: „Ти никога не си…“ или „Ти винаги така…“ и пр., и пр. Кажете: „Мъчно ми е, че не прекарваме повече време заедно, искам да излизаме вечер“, или „Аз не се чувствам добре, като те видя да пушиш и да пиеш…“

Опишете как действията на вашия партньор се отразяват върху вас, вместо да го атакувате и да го принудите да мине в отбрана с това ваше „ти никога“ или „ти винаги“!

8. Не скъпете комплиментите!

Искрените похвали, оживени с изразителни епитети, ще допринесат извънредно много за добрите отношения и ще заздравят връзката между вас и партньора ви.
Не се скъпете с комплиментите – ако нещо ви харесва, кажете го, отбележете го дори с една едничка дума!

Например, ако жена ви дълго се е контила пред огледалото и пита развълнувано: „Как изглеждам“, не отговаряйте небрежно „Екстра!“ или „Добре си!“. И ето ви свадата! На нейното заядливо „Като не ти харесвам, защо не си кажеш направо?“ ще последва вашето ядосано „Казах, че си екстра, какво очакваш да ти кажа?“ и т. н., и т. н.

Просто от вас са очаквали нещо повече, да вложите нещо от себе си. Можехте, примерно, да кажете: „Тази вечер си особено хубава. Тази рокля подчертава цвета на очите ти…“

Виждате ли как стават тия работи?…

9. Нека гласът ви да искри от оживление!

Казахме вече. Често пъти не е толкова важно какво казваш, а как го казваш. Ако кажете „Обичам те“ с безжизнен, скучен, монотонен клас, положително няма да получите същия съвет, както ако бихте казали „обичам те“ с вълнение, убеденост и възторг.

Всичките ви чувства трябва да участват – страх, любов, щастие, тъга, съмнение, скука, съчувствие, разбиране, състрадание… Гласът ви трябва да отразява живо тези чувства.

Умейте да се зарадвате, като посрещате любимия човек. Не говорете отегчено и монотонно, никой не обича да бъде приеман като „нещо, което се разбира от само себе си“, а още по-малко пък като „нещо, което ти е в кърпа вързано“.

10. Използвайте разточително езика на тялото!

За да поддържате вашата близост, трябва не само да разговаряте, но също така и да поддържате физически контакт!

Прегръщайте и докосвайте партньора си, дори когато няма причина за това. Погалвайте ръката или бузата му, докосвайте рамото му, за да подчертаете думите си. Поддържайте директен контакт с погледи, гледайте го в очите, когато говорите.

Ако правите това редовно, между вас ще се създаде много по-силна връзка. Особено пък и ако се усмихвате!

Препоръки за хранене за красива коремна преса

За да изчезнат мастните натрупвания на стомаха, е необходимо да се избират храни, които първо да не предизвикват увеличаване на теглото, и второ, те сами допринасят за загуба на тегло. Ако анализираме всички препоръки на диетолозите за упражнения на мъже и жени, можем да разграничим няколко основни правила. Наблюдавайки ги, наистина ускорявате напредъка и увеличавате резултатите.

хранене и коремна преса

Протеиновите продукти са в основата на менюто

Мускулатурата се увеличава и мазнините се изгарят, когато основата на диетата е протеин. Ако просто изгорите съществуващите мазнини, без да се притеснявате за поддържане на натрупаната мускулна маса, няма да получите красива преса. В този случай, спортистът трябва да вземе предвид не само качеството и количеството на протеиновите храни, но и времето на тяхното приемане.

Ключът тук е здравословна закуска. Да откажеш да се храниш сутринта, първо е глупаво, и второ – опасно. В крайна сметка, протеиновата храна за закуска от една страна помага за поддържане на нормални нива на кръвната захар, от друга – елиминира необходимостта от допълнително хранене, което може да наруши режима и да пречи на загубата на тегло. Не подценявайте важността на първото хранене за деня. В много отношения от него зависи колко ще бъдете готови за физическа или интелектуална работа след това.

Също така е важно да се разбере, че няма идеално съотношение Б / М / В (белтъчини / мазнини / въглехидрати), което да отговаря на представителите на двата пола, различните категории тегло и физически групи. В някои източници се препоръчва да се придържаме към формулата 30%: 20%: 50%, в други – 40%: 20%: 40%, а в третата обикновено казват, че е по-добре да се определи самостоятелно (ние също мислим така).

Ако имаме пред вид средната стойност, тогава с цел да се намали теглото при мъжете съотношението ще бъде 25 – 40% протеини, 15 – 30% мазнини и 35 – 50% въглехидрати, но конкретно във вашия случай, цифрите могат да се различават, варирайки нагоре или надолу. Тук не можеш да угодиш на всички, защото има огромен брой фактори, които в една или друга степен влияят върху дефиницията на Б / М / В.

А що се отнася до протеина, ние добавяме, че не е необходимо да го получавате изключително от 5 – 6 (или колко от тях са в менюто ви) пълни хранения. Така че, ако ви е трудно да ядете толкова много протеинови храни, тогава ефективно решение на проблема ще бъде протеинов шейк, който ще увеличи нивото на консумация на макроклетката до оптимално.

За да ускорят изгарянето на мазнините, често фитнес маниаците се обръщат към стероидите и анаболите. Важно е да знаете, че изборът им зависи от пола, възрастта и опита в тренировките. Проучвайте и бъдете внимателни със страничните ефекти на тези продукти. Индивидуални съвети от квалифицирани консултанти може да получите във форума на Anabol.bg.

Черен ПиАр – възможности до безкрай

Предвид на факта, че живеем в България, мисля, че това да правиш черен ПиАр е най-лесното нещо на света. Има толкова много примери, че няма да ми стигне хостинг плана да ги описвам. Пряк и пресен пример за това, как може черния PR може да работи перфектно е тази статия, ПИБ също се възползва от него и то по особено добър начин.

Неведнъж, например, слуховете определят цените на имотите в България и то провокирани директно от медиите и от заинтересовани страни, които плащат за това. Проблема е, че губещите са купувачи и продавачи, а печелещите са посредниците. Ама така е устроен светът, едни печелят, други губят, в дъното на тази схема е слуха.

Историята познава много случаи, в които продукт се продава пъти по-добре, когато някой започне да пише лоши неща за него.
Проблема е, че когато нещо такова започне да се случва и е провокирано, хората не се усещат нито за секунда и сами задвижват пъкления план, което може би е добре, иначе нямаше да има понятие и действие като черен ПиАр.

Ето някой от начините, за които аз знам:

Пускането на слух за нещо или някой е способен да повиши интереса към нещото поне 100 пъти. Обикновено слуховете се използват тогава, когато рейтинга на продукта е под критичния минимум.

Забулването в тайна и огласяването на забулването също върши работа. Когато върнаха репортери на БТВ, които искаха да снимат ремонтните дейности в парламента, интереса към самите ремонти скочи и то доста, та чак взеха на места да организират залагания колко точно ще струва на данъкоплатеца въпросния ремонт.

Счупен телефон – в единия край някой казва “А”, а накрая се чува вече “А-А-А-А-А-А”. Този начин отново е пречупен през призмата на българския манталитет. Българина си умира да раздува и изкривява истината, според неговите разбирания.

Клюката – Супер як начин. Просто се свързваш с хората, които са известни с клюкарските си умения и даваш съответната информация. Информацията ще се разпространи със скоростта на светлината и това е сигурно.

Пускането на поръчков материал в печатна медия, телевизия или Интернет – използва горепосочените начини по отделно или компилация, за да е по-интересно.

От мухата, слон – Случая със “седенката”, министъра може и изобщо да не е имал предвид точно това, но медийте направо се раздраха. Не го защитавам, но медиите в България имат като че ли така склонност към преувеличаване на фактическата истина. Чули недочули и хайде на купона.

Тук ще приключа, защото за други способи и начини не се сещам. Пак ще повторя – ако някой може да допълни нещо по темата, да се чувства свободен да коментира. Темата е доста обширна и резултата от дискусията ще е интересен.

Скъпо ли е да си религиозен?

Трябва да не ми се оставя свободно време. Постоянно трябва да съм на работа. По този начин няма да имам време за мислене. Нито за телевизия.

Включвам телевизора (за пръв път от три месеца насам) и пускам произволен канал, като единствената ми надежда е там да има мач или новини…по възможност спортни. Някакъв канал, който е за 16:9 и на обикновен телевизор изглежда като мачкана маруля ми предоставя прекрасен материал. Някакъв свещеник от синода го интервюират. Таман да превключа на 15 или 23 канал (съответно Discovery и National geographic) и виждам покъртителна гледка. Явно свещеника не е на работа. Сигурно и те почиват през уикенда — не знам. Въпросния поп е облечен като новоизгряваща звезда в мутренската галактика от средата на 90-те. Така и изглеждаше, апропо.

Облечен с черна тениска, спортен анцунг и толкова. Друго кърти, чисти и извозва отвсякъде, покъртителна работа! Седи си той на масата (явно вкъщи) и пред него има пепелник за пури. Съответно и един хумидор, от който той вади пура и пали с дълга клечка. На пръв поглед — нищо необичайно. Пурите не са чак толкова скъпо удоволствие. До хумидора — цялата стена е в икони. Самият свещеник седи на кожен стол, тип шефски. Но не и това е покъртителното — друго е. На китките му висят златни верижки, почти по същия начин, както седят и мартеници — една до друга, горе-долу десет сантиметра от лакътя към китката. Брей, мама му стара…я да го дадат и в лице. Черни очила, уж срещу светлината на камерата. Тук идва и интересното — под брадата му се виждат поне още килограм златни верижки, като най-кичозно долу се мандахерца и един огромен кръст. Брей…ихаааа…и колко пръстени. Поне шест.

Седи този свещеник и разправя, че религията е важно нещо. Бог вижда всичко и прощава. Хората, видите ли, били безнравствени и бездуховни. Виж, за първото съм съгласен. Обаче, кой по дяволите е този свещеник, че да разправя за бездуховност. Айде стига, бе. Да си накачен с поне килограм злато, да ти взимат интервю от вкъщи-то, да пушиш скъпи (предполагам) пури и да ми говориш за бездуховност. Чакай малко, господин Свещеник. Не съм наясно с правилата, обаче, сигурен съм, че свещениците взимат символични заплати.

В продължение на десет минути, този свещеник ми разправяше, че е хубаво да си духовно възвишен. Възвишен ли? Сега, хайде, нека всички възвишени, директно да поемат пътя към варната си.*@$%!@!

Тук е момент, в който трябва да почна да пиша как възприемам религията…май. Е, никак не я възприемам. Всички религии са скучни. Не убивай, не кради…нищо, че жертвопринушенията са разрешени, нали е в името на някого. Нищо, че този някого го оприличават с нас — простосмъртните. Е, не е точно така. Той…Бергман добре си е казал мнението в един филм. Споделям го и аз. Кой е филмът ли? Ами този. Ако не сте го гледали — не е късно.

Отделно от това, като се замисля колко пари печелят златарите от продажба на златни кръстове, колко хора дават пари на вятъра, за да се почувства по-чисти пред Бог, защото вярата го налага…и колко левове печелят съответните духовни институции (и манастири) от продажба на светена вода. Относно последното — най-искрено предлагам на Бачковски манастир да пусне коледна промоция — литър светена вода + луксозно книжно издание на десетте Божи заповеди + златен синджир — само за сто лева. Тогава трупите с религиозни хора ще направят задръстване от поне десет километра от Пловдив за натам. Идейно е.

Всъщност, религиозните не са особено виновни. По-голямата част от тях се оставят да ги баламосват с разни неща, че, видиш ли, ако имаш нужда да ти се прекопае нивата, остави малко дарение в най-близката църква, купи десет свещи, кажи три пъти коя-да-е молитва, а другото ще дойде от самосебе си. Е, накрая нищо не става, но религията и за това има обяснение — грешник си. Като си грешник — по-стабилно дарение в касичката, двадесет свещи и пет пъти молитвата. Ако и тогава не стане — отиваш и сам си вършиш работата, защото Бог така е казал. Don’t give me that goody-god bullshits. Религията обяснява всичко с Бог. Използва го като инструмент, горе-долу по същия начин, по който маймуната е открила, че костта е оръжие. Последния път като имах нужда някой да ми свърши работата, никак не чаках да дойде провидението и да ми я свърши. Отидох, свърши си я…и…о, чудо. Свърших си я качествено.

Не нося златни кръстове, на стената ми не висят десетки икони, които да показват колко съм религиозен. Елементарно — не съм религиозен — нямам ядове. Религията, както казва Джордж Карлин е bullshit. Това, че някой ти обяснява по сравнително елементарен начин как да разбереш нещо, никак, ама никак не го прави нещо значимо, на което трябва да отдаваш по-голямо внимание, отколкото заслужава. Религията ми обяснява, че не трябва да крада и убивам и тъй нататък. Е, това май ми е генетично заложено и го знам. Не крада и не убивам, обаче свещениците с големите вратове и ланците, дето дават интервюта по телевизията ми казват, че съм духовно низш, безбожен, дори и че съм безверен. Последното няма нищо общо с предпоследното, ако трябва да бъдем обективни. Но…религиозните институции толкова умело са умесили своите буламачи в главите на хората, че последните рядко правят разлика между вяра и религиозно обвързване.

Не, не искам някакви хора да ми обясняват еди-какво-си, че се прави еди-как-си. Не изпитвам и необходимост някой да ми обяснява, че не трябва да правя десет неща, защото е нездравословно за по-нататъшното естествено продължение на съществуванието на душата ми, която най-вероятно ще попадне в някоя неквантуема точка на вселената. Не искам и религията да ми обяснява, че не трябва да ям месо — това и кантара ми го казваше преди време, та от него го знам по-добре. Особено не искам религията да ми забранява да ям свинско. То…така или иначе не съм сигурен дали в дюнерите не знам дали не слагат котешко или кучешко…та камо ли да ми се забранява свинското.

Не искам и религията да ми повелява и напомня непрекъсното, че трябва да ходя и да давам пари за свещички, да пускам по някой лев в касата и да си купувам светена вода, която е по-зле на вкус от чешмяната такава. Виж, религията може да ми бъде от полза едва тогава, когато наистина имам твърде много свободно време и нямам нищо за правене — тогава, най-вероятно ще ми се яви човек в расо, който да ми предложи да се покръстя пак. Случвало ми се е.

Иначе, религиозните хора са много симпатични. Почти като нормалните хора, но носят златни синджири и кръстове. Виж, има и друг тип религиозни хора, с които работя и наистина уважавам, защото не са фанатизирани — като обикновените религиозни. Да, сигурно религиозните съзнават, че им идва малко скъпичко да са такива, особено, ако са членове на адвентистите на един от седемте дни. Или на мормоните. В този ред на мисли, вчера пътувах във влака с някакъв мормон. Винаги са ми били симпатични. Предложи ми да си закупя “Книгата на Мормон — още едно свидетелство за съществуването на Исус”. Не, не ме хулете, че слагам мормоните, адвентистите и религиите в един текст.

Всички тези вариации на религиозност, всъщност са религиозни секти. Ни повече, ни по-малко. Точка. Най-малкото, защото дефиницията на “секта” е място, на което се събират определен тип хора, разбира се, с определен тип интересни. В религиозен аспект, събират се хора с еднотипни интереси, а тези, дето дърпат конците използват тяхната вяра като ключов инструмент, без който няма да могат да си купят последния модел БМВ.

Е, не е ли скъпо да си религиозен? — пари, нерви, мозък, вяра — религията обира от всичко. По много.

След Големия Взрив

2050 г. 6 години след Големия взрив. В “Дружба” са останали само хлебарките. От взрива до сега са се сменили няколко хиляди поколения и днешните мутанти по нищо не приличат на безобидните хлебарки от началото на века. Преживелите взрива са големи – тежат по около кило-кило и половина, бягат с над 60 км в час и се хранят с метал. Радиацията не им пречи, даже напротив – действа им като анаболи. Заякват гадините.

Взривът в “Белене” изби стотици хора, а от радиацията за има-няма 10 години измря цялото население от двете страни на Дунава. Останалите в паника избягаха. София опустя. Останаха й само хлебарките. Другите селища в България отдавна не съществуваха. Още преди Големия взрив ги бяха напуснали и хората, и хлебарките. Там нямаше нищо. Доста тъп сценарий. Обаче като нищо ще се сбъдне. И без “Големия взрив”!

Колко трябва да е скапана една държава, за да предпочитат гражданите й да живеят под бомби или с радиация, само и само да имат някакво препитание? Дотам ли я докарахме, че у нас да е по-лошо от бомбардираната в момента Либия и от потъващата в радиация в Япония? Явно! Доказателството са две статии, които прочетох през уикенда. Едната е на Е-вестник и се казва “Бяга от Токио. Бяга от София”.

Авторът разказва за свой приятел, който живее в Япония и е избягал със семейството си преди седмица от гръмналата атомна централа. Така да се каже еко-бежанец. Поседял с фамилията в София, поседял, пък си събрал багажа и се върнал при Фукушима. Там било по-добре.

Другата статия е публикувана във “Файненшъл таймс”. Британските журналисти с изумление разказват за българите, които доброволно остават в Либия, защото там имат поне препитание. “Не знаем какво ще стане, но поне има какво да работим”, казали българите. Британските журналисти с изумление разказват за българите, които доброволно остават в Либия, защото там имат поне препитание.

Светът се движи на няколко скорости – едни са светлинни години напред. Техните катастрофи са катастрофите на бъдещето. Други пък едва кретат след цивилизования свят. Лутат се между Средновековието и 21-и век и техните катастрофи са в стилистиката на Кръстоносните походи, само че с по-модерни оръжия.

България е извън времето. Левски не е бил прав, изричайки прочутата си фраза ”Ние сме във времето и времето е в нас.” Ние сме извън времето и извън пространството, нас просто ни няма. Щом всяко друго време и всяко друго пространство е за предпочитане, ако ще да носи и сигурна смърт, нашето може да се зачеркне.

Започнаха да публикуват данни от преброяването. България се топи с 200 души на час. Напоследък даже нямало кой да имигрира. Който избягал, избягал. Останалите измират. Раждат само ромите. 14-годишни майки, които не могат да четат и не са виждали баня с течаща вода. 30-годишни майки, които раждат за 9-и, 10-и път. И те не знаят колко деца имат и къде са. Или в някой дом, или на пиацата, или са разфасовани някъде в чужда държава, за да им вземат органите.

Тези майки няма да научат децата си да четат. Това няма да направят за тях и българите. Ние презираме ромите. Нека си се роят. Като хлебарки. Да мрат от глад и болести. Нашата каста не се занимава с тяхната каста, нищо че делим една земя и една съдба. Единственото, което ще ни събере накрая, е гробът. Ще легнем едни до други в него, а отгоре ни ще щъкат двукилограмовите хлебарки.

Децата на олигарсите учели в едни и същи училища. Първо в Швейцария. И после – Англия. Един до друг чиновете търкат отрочетата на видни гангстери, видни олигарси и видни политици. Ходят заедно. Женят се. Поемат управлението на парите и имотите. Ако преброим 50 отрочета, то на всяко се пада по 1/50 от България. И 1/50 от гражданите й. Били те българи или роми. Турци, гагаузи или джедаи.

Всяка петдесетина сяда в галерата и гребе за фараона си и неговото отроче. Гребе, докато пукне, а в боксониерата му останат само хлебарките. И неплатените сметки за парно. 2050 година. 6 години след Големия взрив. Гръмнала е мега атомната централа в Белене, която тайно бе построена за отрицателно време. Тайно, защото нямаше вестници, които да съобщават за това. Имаше само една телевизия и тя от сутрин до вечер пускаше радостни репортажи от успешната работа на Премиера.

Реже ленти, покрива дупки по улиците. И строи магистрала “Тракия”. Не че хората не знаеха за централата, все пак тя се виждаше с просто око от Гърция (тъй като всички бяха спрели да информират и да питат за нея, олигахсо-гангстеро-политиците построиха 28 мега реактора, нанизани един до друг по протежение на цялата Стара планина. Естествено, нямаше пазар за мегаколичествата ток, а и инженерите бяха изчезнали, така че централата работи на празни обороти няколко години до земетресението).

Бяха останали само хлебарките в “Дружба. Огромни гадини. И едно племе шестопръсти роми в Сливенския Балкан. Единствената жена сред тях роди отново. Шестопръсто хилаво дете. Предишните бяха измрели. Шаманът на рода започна да прави магии, за да оцелее поне това. Последната им надежда.

Пътешествие до Румъния

Ох, тъкмо си отдъхвам от дългото румънско пътешествие и реших да драсна едно постче, че да се похваля, как иначе да мине без това…

С любимата решихме да отидем до Румъния, защото там не бяхме ходили, нито тя, нито аз, пък предстояха събота и неделя и не знаехме къде да ги изкараме. Взехме с нас и двама приятели за компания, за по-весело, и заминахме в събота рано сутринта.
Пътуването от София до Русе не беше много дълго – само 4 – 4.30 часа… По тия пътища толкова. След това минаваме границата и на изхода на България се плаща такса „Дунав мост“ и след това се минава към Румъния и тяхната граница. Погледнаха ни паспортите, не са искали лични карти, но не сме и пробвали с лични карти. По-удобно беше с паспортите.

Погледнаха ги, поогледаха ни, питаха ни какво ще дирим там и ни пуснаха. Гладко преминаване, до тук върви добре. Попитах митничаря къде да си купя винетка, защото приятелката ми проучи, че така се кара и там. Отвърнаха ми, че на първата бензиностанция, след границата трябва да взема винетка и нещо интересно казаха в което има идея – дава се рамата на автомобила. Т.е, когато си купуваш винетка подаваш и талона на автомобила, за да запишат, че си си купил винетка за период от време и от мястото където си я купил. Явно системата е много добра, защото работи. Това не позволява да се продава винетката на трети лица и така да минават с една винетка няколко души.

Отидох в бензиностанцията, питахме дали ще приемат евро като разменна валута, но не искаха, питаха ме за кредитна карта, та дадох от леите, които имахме и бяха за друга цел. Както и да е 13 леи е винетката за автомобили – 7 дни. По валутен курс BNG – RON това идва към 6 български лева за седемдневна винетка.

Купихме я, залепихме я на предното стъкло над българската и запалихме към Букурещ. Пътували сме към час и нещо, разбира се пътищата са прекалено хубави и скоростта е била към 100-120км/ч. Много ми хареса пътната инфраструктура – отстрани тук там си има табелки с надпис „Politia“ и там си има спрели полицейски коли с радари в двете посоки. Някакви бели радари с формата на мегафон, стоят като стара уредба от соц-а тук в България, но така де, не знам как изглежда отблизо. Спираха куцо и сакато, след като скоростта е била превишена – няма подбор, наред се кара! Това го установих, след като видях „30 годишна“ керемидена дачия как е спряна и пишат акт. Дори не знаех, че има такива коли и че могат да развият 120км/ч, че и отгоре. Пътя нямаше неравности или са били към две три за всичките 1600 километра, които минахме…

След като влезнахме в Букурещ бяхме учудени толкова много, че всичко изглеждаше като в София, гаден и леко неравен път с релси тук там на светофарите. Но това бяха само 500 метра от края на града. Вътре няма нищо общо с тази гледка. Централни улици по 20-30 метра широки, три платна за едната посока, три за насрещното. Булеварди, колкото нашите магистрали, толкова широки, прекалено гладки и прекалено нови изглеждаха! Колата не съм я чувствал как върви, нито друсаше, нито неравности да се вееш като откачен и не знам си какво още… Сгради до небето! Високи, големи като в Ню Йорк! Орнаментите по тях са страхотни и много архитектурни паметници! Самият парламент… Ох, това оставя без дъх в първият момент. Човек ще си каже, че се е озовал в някой голям американски град, широк булевард с фонтани между лентите за движение, грамадни дървета, паркове, площади… Страхотно! Оставаш без дъх!

От там се запътихме към Синая, градчето на първата ни цел – замъка Пелеш, считан за лятната резиденция на граф Дракула. Излезнахме от Букурещ и се запътихме по магистралата към Пелеш. Полета от слънчогледи и царевица, много, много! Широко и голямо, грандомания на макс! По пътя срещаме предимно дачии, рено, шкоди. Това са най-често срещаните коли там. Видяхме две Audi-та A4 и едно S5, един Chevrolet Captiva и два Mercedes-Benz s500 модели 2007-2009. Нито една скъпа кола не видяхме както тук в България да е масовка. Тези съм ги запомнил, защото който ме познава знае, че съм маниак на тема коли и не беше трудно на фона на всички Dacia/Renault да се запомни това.

Влизаме в Синая, търсим Пелеш. Разбира се, GPS-а не успява да ни помогне с улиците, ние от наша страна сме пропуснали да принтим адреса на замъка, защото от големия ентусиазъм и бързане сме забравили и се оправяме на място без подсказки. Та, спряхме и попитахме един човек на възраст – видимо около 60-65 годишен „букурещянин“. Човека ни каза, че ще ни заведе и да караме по него. Това просто ме разби! Спряхме го от пътя му, отклони се заради нас и ни обясни какво точно да направим. Благодарихме му, че ни заведе до портите на замъка, паркирахме и започнахме обиколката – часът е бил към 12-1 по обяд. Снимахме, нарадвахме се на гледката и почнахме да търсим къде да обядваме.

Обикаляме града и гледаме наред нещата. По пътя срещаме множество кръгови движения, украсени с много цветя, изрисували детелини, пауни и какво ли още не.
Между платната цветя, няма мантинела има бетонни блокове, бордюри, цветя много цветя, саксии! Красиво е! Хора, много ми хареса! Отгоре и отстрани Карпатите се виждат, много красиви планини и много добре стояха над селата и над Синая.

Намерихме заведение, хапнахме. Важно е да се отбележи, че там еврото не върви никак. Всеки търси леи, явно е същото като в България, никой няма какво да го прави това евро. Въпреки нашите опити на всички места, все си искаха леи. Обменихме малко евра в леи и продължехме напред.

След като хапнахме в Синая се запътихме към Брашов. Пътят е планински, две платна за едната посока, две за другата – не очаквахте това за планински път, нали? Много хубав асфалт и много хубав път с минимално количество завои. Пътували сме известно време и след това се натъкваме на километрична опашка. Първата ни мисъл е – ЖП прелез, защото отстрани имаше влакови релси и две композиции вървяха. На второ четене решихме, че влака не отива точно натам и установихме причина за задръстването – катастрофа… В насрещното минават по три четири коли и изпреварват колоната. Отдясно същото. Профучава линейка и решихме напълно, че е катастрофа – така два-три километра със скорост 10км/ч сме се движили и влезнахме в малко градче, където продължаваше да си има опашка. Така още 30тина минутки и стигнахме към края на градчето, където имаше пешеходна пътека и на нея полицай спираше движението, за да могат хората да пресичат широкият път. Леле, това прави задръстване от 3 километра, че и повече, а хората са спокойни и никой не се нервира! Карат толкова спокойно, че чак ме сви стомаха, какви сме цигани тук в България. Хвана ме срам, да не би някой да познае, че съм от България и да се присмее. Леле, толкова културни и съвестни хора не бях виждал! А си мислех, че са някакви цигани и аборигени с много скапани пътища и много тъпа инфраструктура, като цяло… Определено много здраво съм грешил, за което съжалявам искрено! Прекрасна страна! Много красива и много интересна за разходка събота и неделя!

Отминахме селото и продължехме към Брашов. Скорост от 120км/ч не беше проблемна за развиване, пътят е прекрасен и времето беше слънце, нито жега, нито студ! Много готино! След като попътувахме и спирахме тук там за снимки на планината, реката и „плажуващите там“ (имаше хора, които се припичаха или плуваха, ловяха рибав реката) стигнахме в Брашов. Там трябваше да видим „Черната Църква“, катедрала, която е построена и името й произлиза от това, че има убит човек в основите си, защото е твърдял, че църквата не се строи според плана и ще падне, та „за наказание му лежи на плещите сега“. Отново впечатляващо красиви кръгови, булеварди и сгради! Нямаше порутени и падащи сгради, мазилката си беше мазилка, нямаше боклуци, никъде не видяхме боклуци да те заливат както тук по улиците! Никъде! Прекрасни широки булеварди и хора, които спокойно си ходеха по улицата пред колите, без никой да им свири и да пили гуми. Приятел ми каза, че е гледал реклама, как някакви хора ходели с куче по булеварда и никой не им свири и не им се кара, а напротив – пазят ги! Това е тествано! Наистина е така! Много съвестни хора, много добре се държат и много възпитани. Никъде не видях някой да вика, да говори на висок глас по улицата, нищо подобно! Страхотно!

А, още нещо се сетих… Знаците за пешеходна пътека, както и всички пешеходни пътеки бяха осветени на макс! Като казвам това, имам предвид, че имаше диодни лампи, които осветяваха всяко едно стъпало на зебрата! Всеки един знак за пешеходна пътека мигаше и всеки един бордюр беше занижен, за да се улесняват инвалидите!!!

Отчаян продължехме пътя си, защото знаех, че никога няма да приличаме на тях. Жалко! Много жалко… Ако имам възможност, бих мигрирал на 500км северно от тук, защото кочината ми писна вече!

Като цяло, навсякъде си има паркинги за колите, бяха милиони, не бяха по-малко от София, бяха много повече. Не видяхме толкова туристи, само 10 коли да са били, всички останали си бяха румънци. Всички хора по улиците пазеха чистота/красотата на града и не се бутаха в теб, нито те бутат с лакътя си – нищо подобно! Площадите им са много големи, дори огромни! Нашият пред НДК е 1/3 от техните най-малки. Много красиво! Останах много доволен от пътешествието събота и неделя! Спахме в Бран, а в неделя видяхме замъка на граф Дракула, този в който е живял и след това е имало тамплиерски рицари там.

От там се върнахме към България, на Дунав мост отново се заплаща такса, това е важно, не оставайте без пари, защото ние точно това направихме, добре, че евра имахме и се навиха да ги приемат.

Таксите за моста не знам къде отиват, но асфалта там е толкова зле, че дупките и неравностите го правят почти неизползваем, можеш да си строшиш колата съвсем спокойно, може да опре и да ти увисне гумата, ако не видиш дупката, прекалено е зле! И така, интересно ми е къде отиват парите там!

Така това беше един изключително поучителен и много приятен уикенд, но не мога да го нарека почивка, защото след 1600км шофиране съм капнал и размазан, като капка роса на тревата…

Оставям поуката на Вас, защото съм изморен, отивам да си легна след дългият ден днес…

Хайде на подслушването

Четейки това

http://dnevnik.bg/show/?storyid=394408

си задавам следния въпрос. Колко ли прост трябва да е един човек, колко неук и безпросветен трябва да бъде той, за да разбере, че ако някой знае, че ще бъде подслушван, той ще скрие информационните си канали и няма да използва подслушваеми канали в никакъв случай. Ако обаче този човек не е прост, то единствената цел на всички подобни закони, наредби и други „творения“, разработвани и предлагани от него, е да се подслушват гражданите. И то да се подслушват с техните пари, защото парите за апаратури за подслушване, за анализ и съхранение на информацията се взимат от държавния бюджет.

Аз уважавам укриването на данъци от редовите граждани и го адмирирам. Държавата е доказала, че не може да управлява бюджета и го използва само срещу тези, които го формират. Колкото по-бедни са тези, които пълнят бюджета, толкова по-богати стават тези, които го пилеят. За какво да се плаща? За да строя имоти на мошеници и да оборудвам псевдоагенции, които ще ме подслушват? Да има да взимате.

Важни отличници по приемането на тези закони са:

Татяна Дончева – известна с поправката „Ванко 1“, цинично изплюла се в лицето на всички семейства, чиито деца са завлечени да проституират в чужбина;

Серегей Станишев – човек, който не става за нищо друго, освен да управлява по царски (ако става за друго, нека го напише някъде, за да чуя до колко един човек може да величае себе си);

знайни и незнайни депутати, купени от групировки, прости и алчни, с червено минало и настояще, бивши и настоящи ченгета, които нищо не са дали на обществото, но пък са дали много на градската канализация.

Единствената борба срещу тази сган е да се използва Bitcoin. И всякаквите му там алтернативи. Винаги се старая транзакциите ми да са непроследими. Ускорявам ги ненужно с разни Bitcoin Transaction Accelerators с единствената цел да не се знае от къде е тръгнала транзакцията.

И винаги използвайте нов адрес за всяка проходна транзакция! Не използвайте един адрес повече от веднъж!

Морковена халва с ядки

В тази халва се използват големи ярко оранжеви моркови, които придават наситен цвят на готовия сладкиш. Много е важно те да са пресни и сладки. За най-добри резултати, дръжте морковите наклонени под ъгъл от 45 градуса спрямо кухненското ренде — стремете се да получите дълги ивички — нито много тънки, нито много дебели.

Гаджар халва

Това не е всекидневен десерт, а празничен сладкиш в Северна Индия. Поднася се горещо или топло, с или без сметана, и богато украсено със сребърно или златно ядивно фолио, пържени бадеми, кашу и варени лотосови шушулки. Използвайте това, което е налично и според случая.

Морковена халва с ядки

Необходими продукти:

9 средно големи моркова (700 г), измити, обелени, настъргани и изстискани до сухо

1 1/2 чаши (360 мл) пълномаслена течна сметана

2 1/2 чаши (600 мл) пълномаслено мляко

8 цели зърна черен пипер

1/2 чаша (110 г) бяла захар

1/2 чаша (110 г) кафява захар

1 ч.л. ситно счукани семена от кардамон

1/3 чаша (85 г) гхи или обезсолено масло

1/4 чаша (30 г) едро счукани сурови бадеми

1/4 чаша (30 г) едро счукани сурови лешници

1/4 чаша (40 г) стафиди

1/4 ч.л. смлян карамфил

1/4 ч.л. смляно индийско орехче

1/4 ч.л. канела на прах

2 с.л. мед

Два 10-сантиметрови квадрата ядивно сребърно или златно фолио (варак)

Метод на приготвяне:

Смесете морковите, сметаната, прясното мляко и черните пиперчета в голяма незагаряща тенджера. Оставете да заври напълно. Намалете огъня до слаб и, като разбърквате често, гответе около 25–35 минути или докато сместа се превърне в гъста паста.

Прибавете двата вида захар и половината от кардамона. Разбърквайте бързо и често, за да избегнете загарянето, и гответе около 10–12 минути или докато сместа стане почти суха. Отстранете от огъня и оставете настрана.

Загрейте гхи или масло върху умерено силен огън и изпържете бадемите до златисто кафяви. Извадете с решетъчна лъжица и оставете настрана.

Прибавете горещото масло към сместа от моркови и мляко, заедно със стафидите, бадемите и смлените подправки.

Отново поставете тенджерата върху умерено силен огън.

Гответе докато сместа започне да се надува и достигне ръба на съда. Отстранете от огъня, извадете черния пипер ако желаете, и прибавете меда.

Пресипете горещата халва в подходяща купа за сервиране или разстелете в малка тавичка. Поръсете с останалата част от кардамона. Украсете с парченца от златен или сребърен варак.

Всичко за глухарчето и ползите от него

Глухарчето е много подходящо за приготвянето на вкусни и диетични салати, но също така притежава и ценни медицински характеристики: корените и листата са богати на активни вещества, способни да стимулират работата на черния дроб.

Глухарче

Какво представлява глухарчето?

Глухарчето е малко растение, което е близък родственик на цикорията. В природата е разпространено почти по целия свят, като същевременно е култивирано и за медицински цели. Притежава силно разклонено коренище и зелени листа в зависимост от момента на откъсването им.

Всяко има само 1 жив жълт цвят, който се отваря с изгряването на слънцето и се затваря вечер. След като веднъж цветът прецъфти се превръща в бяла топка съставена от семенца, разнасяни от вятъра. От най-древни времена коренът на глухарчето се използва за облекчаване на храносмилателни и чернодробни проблеми, докато неговите свежи листа се консумират под формата на салата.

Действие в организма

Тараксинът е една от основните съставки (която придава неговата горчивина) и е напълно идентифицирана. Същевременно е отговорна и за останалите вкусови характеристики на растението, на него се дължи способността на глухарчето да стимулира производството на злъчни сокове, от една страна, а от друга подпомага работата на жлъчката при генерацията на киселина, за което и традиционно се използва растението.

Тараксинът благоприятства и отделителната система, особено отделянето на урина и функционирането на уринарния тракт. Други активни субстанции са стеролите, флавоидите, (рутин, лутеолин и кверцетол), терпени, както и калий в големи количества (30% от минералния състав на растението). Коренът е особено богат на инулин.

Положителни ефекти

Глухарчето има способността да подобрява храносмилането, благодарение на влиянието върху черния дроб и жлъчката. То се прилага в случай на бавно храносмилане, диспепсия и липса на апетит. Понякога глухарчето се прилага и като добавка, предназначена да стимулира работата на черния дроб, често заедно с магарешки трън или хрян, жлътниче, инозитол и др.

Комбинация от такива съставки се срещат често в хранителните добавки и са широко разпространени на пазара. Също така глухарчето се използва и като леко разхлабително. То стимулира отстраняването на урината, поради богатото си съдържание на калий, които е естествен диуретик, поради което е ефикасен и в случай на водна задръжка.

Други положителни ефекти

Възможно е коренът от глухарче да облекчи ендометриозата и чувствителността в гърдите преди появата на месечен цикъл, както и други симптоми, предизвикани от повишения естроген. Коренът има способността да засилва капацитета на черния дроб да възстановява хормоналното равновесие при жените, които имат такива проблеми.

Цялото растение улеснява асимилацията на желязото, което е налично в храната, която консумираме или от добавките, които приемаме, поради което може да е ефикасно за лекуване на някой типове анемия. Същевременно може да бъде от ползва при лекуването на рак като стимулант на туморо-некротичния фактор (TNF-alpha).

Съществуват изследвания, които се опитват да разгадаят как действа тази способност на растението. Японски изследвания върху животни се оказват успешни при терапията на туморни образувания, което скоро доведе и до първите опити да се лекува рак на гърдата с екстракт от глухарче.

Други изследвания показват, че употребата му води до понижаване на нивата на кръвната захар при животни, което показва, че растението може да се прилага като модулатор на кръвната захар при лекуването на диабет.

Как се приема?

Дозировка. За стимулация на черния дроб, приемайте на ден по 500 мг. екстракт от корен на глухарче разделено на два приема. В случаите с констипация пийте една чаша запарка от корен 3 пъти на ден. При подпухналост и водна задръжка пийте една чаша запарка от листа в пъти дневно.

Съвети за употреба

За предпочитане е добавките на основата на глухарче да се приемат преди основно хранене, особено ако целта е да се стимулира черния дроб. Течният екстракт от глухарче трябва да бъде пит разтворен във вода. Никакви противопоказания не са открити при кърмещи и бременни жени.

Странични ефекти

Не са известни странични ефекти от приема на глухарче. Но приемът на твърде големи дози може да доведе до силна диария и стомашни болки. Спрете приема, ако усетите стомашно неразположение и се консултирайте с вашия лекар.

Образовай се сам

Бях решил да започна един проект щеше да е свързан с това, което съм учил във висшето си образование и по-конкретно специалността ми. Причината да го започна беше, че един ден се зачудих защо не извлякох максимално от образованието си.

Образовай се сам

Отворих учебниците си и започнах да ги преглеждам. От разстоянието на времето прецених написаното в тях. Не бяха писани с мисълта, че трябва да са ясни и че целта им е да научат някого на нещо. Авторите пишеха сякаш читателите им бях на тяхното ниво. Много от написаните неща, за да бъдат добре разбрани предполагаха знания, които не ни бяха преподавани.

Очаква се сам да четеш допълнително, но няма инструкции какво точно, само една библиография, в някои случаи голяма към 10 страници. Така може пак да четеш допълнително, но с малък успех в задълбочено овладяване на предмета. Има 4-5 изключения на много добре написани учебници и съответно преподавателите написали ги бяха най-добрите във висшето ми образование.

В близко бъдеще не мисля да работя по специалността, но все пак реших да наваксам пропуснатото в образованието си, защото това, което са се опитвали да ни научат (ако можеха) ми се стори интересно и сега ми е нещо като хоби да се интересувам от тези неща, въпреки че знанията ми е малко вероятно да бъдат оценени в България.

Просто бизнеса като цяло не е стигнал такова ниво на развитие да се нуждае от такива специалисти. Завършил съм международни икономически отношения и предполагаемите ми знания са за високото ниво на бизнеса. Въпреки това без проблеми мога да върша от по-ниските нива в йерархията.

Реших да прочета и систематизирам учебниците, които ми се струваха, че имат нещо ценно в тях и да ги запиша.

Най накрая стигнахме до идеята ми. Накратко това щеше да е сайт за обучение за международния бизнес, правейки го щях сам да се дообразовам. Освен сайт щях да привлека хора във форум и онлайн група в социална мрежа.

В сайта щях да публикувам систематизираните си бележки очертаващи основните идеи и да посоча качествени според мен български източници. Втората част на сайта щеше да е с английски е-книги (имам доста).

Щях да прегледам програмите на различни западни университети и да си съставя по мое виждане програма разделена на теми според насочеността на е-книгите в темите. Към всяка тема и книга щях да изровя упражнения, казуси и задачи. Също така щях да посоча главите в е-книгите, които са най-важни. В края на темата, ако съществува ще посоча безплатна онлайн симулация (срещал съм такива) или пък ще изровя някоя пиратска.

Ще издиря и ще се свържа с потенциално заинтересувани хора от проекта и ще ги поканя да участват във форума и онлайн групата в социална мрежа. Те съответно могат да привлекат и други заинтересовани.

Това е само грубо нахвърляне на идеята има какво още да се развива и променя в нея.

След като започнах да мисля как ще изпълня идеята установих, че проекта ще отнеме приблизително две години. Трябваше да се заема сериозно и работата беше доста и също щеше да отнеме доста време. Определено имаше полза от това нещо. Накрая обаче реших, че е нямам възможност, поне сега, да вкарвам толкова ресурси и време в това. И всичко това, за съжаление, си остава просто една идея.

Докато проучвах по темата, забелязах един страхотен проект за електронен дневник на Shkolo.bg. На кратко идеята на този софтуер да се намали бюрокрацията в училищата в България. Желая им успех в начинанието!