Образовай се сам

Бях решил да започна един проект щеше да е свързан с това, което съм учил във висшето си образование и по-конкретно специалността ми. Причината да го започна беше, че един ден се зачудих защо не извлякох максимално от образованието си.

Образовай се сам

Отворих учебниците си и започнах да ги преглеждам. От разстоянието на времето прецених написаното в тях. Не бяха писани с мисълта, че трябва да са ясни и че целта им е да научат някого на нещо. Авторите пишеха сякаш читателите им бях на тяхното ниво. Много от написаните неща, за да бъдат добре разбрани предполагаха знания, които не ни бяха преподавани.

Очаква се сам да четеш допълнително, но няма инструкции какво точно, само една библиография, в някои случаи голяма към 10 страници. Така може пак да четеш допълнително, но с малък успех в задълбочено овладяване на предмета. Има 4-5 изключения на много добре написани учебници и съответно преподавателите написали ги бяха най-добрите във висшето ми образование.

В близко бъдеще не мисля да работя по специалността, но все пак реших да наваксам пропуснатото в образованието си, защото това, което са се опитвали да ни научат (ако можеха) ми се стори интересно и сега ми е нещо като хоби да се интересувам от тези неща, въпреки че знанията ми е малко вероятно да бъдат оценени в България.

Просто бизнеса като цяло не е стигнал такова ниво на развитие да се нуждае от такива специалисти. Завършил съм международни икономически отношения и предполагаемите ми знания са за високото ниво на бизнеса. Въпреки това без проблеми мога да върша от по-ниските нива в йерархията.

Реших да прочета и систематизирам учебниците, които ми се струваха, че имат нещо ценно в тях и да ги запиша.

Най накрая стигнахме до идеята ми. Накратко това щеше да е сайт за обучение за международния бизнес, правейки го щях сам да се дообразовам. Освен сайт щях да привлека хора във форум и онлайн група в социална мрежа.

В сайта щях да публикувам систематизираните си бележки очертаващи основните идеи и да посоча качествени според мен български източници. Втората част на сайта щеше да е с английски е-книги (имам доста).

Щях да прегледам програмите на различни западни университети и да си съставя по мое виждане програма разделена на теми според насочеността на е-книгите в темите. Към всяка тема и книга щях да изровя упражнения, казуси и задачи. Също така щях да посоча главите в е-книгите, които са най-важни. В края на темата, ако съществува ще посоча безплатна онлайн симулация (срещал съм такива) или пък ще изровя някоя пиратска.

Ще издиря и ще се свържа с потенциално заинтересувани хора от проекта и ще ги поканя да участват във форума и онлайн групата в социална мрежа. Те съответно могат да привлекат и други заинтересовани.

Това е само грубо нахвърляне на идеята има какво още да се развива и променя в нея.

След като започнах да мисля как ще изпълня идеята установих, че проекта ще отнеме приблизително две години. Трябваше да се заема сериозно и работата беше доста и също щеше да отнеме доста време. Определено имаше полза от това нещо. Накрая обаче реших, че е нямам възможност, поне сега, да вкарвам толкова ресурси и време в това. И всичко това, за съжаление, си остава просто една идея.

Докато проучвах по темата, забелязах един страхотен проект за електронен дневник на Shkolo.bg. На кратко идеята на този софтуер да се намали бюрокрацията в училищата в България. Желая им успех в начинанието!

Съвети за декориране на стълбището

Голяма част от нас живеят в къщи. Те често притежават открити или вътрешни стълбища. Когато стълбището е открито може да го освежите с декоративни камъни по стените, а също и с цветя.

Поставянето на саксии по откритото стълбище разкриват чара му и предизвикват възхищението на околните. Когато обаче стълбището ни е вътрешно, декорацията се променя изцяло. Ето нашите съвети за успешна и художествена декорация на вътрешното стълбище:

Декориране на стълбище

1. Поставете цветя

Това решение е валидно и при двата вида стълбища. С тази разлика, че цветя на откритото стълбище поставяме през топлите месеци, докато за вътрешното стълбище е обратно. Цветя се поставят обикновено с цел запазване през зимата, но освен това те разкрасяват и вдъхват живот на стълбището.

Имайте предвид, че цветята дишат. Когато стълбището е вътрешно се създава предпоставка за по-високо ниво на влажност на въздуха.

2. Създайте изложба

Поставете картини на стената, за да декорирате вътрешното стълбище. Изберете си декорация за стена от 1001kartini. Добре е картините да са еднотипни. Спрете се, например, само природни пейзажи.

Това разбира се е нашата представа. Ако вие решите изберете различни картини, но ги съчетайте по тема. Може да се спрете на морска тематика и да поставите морски пейзаж, фото-картина на кораб и картина с животни – миди, медузи и други. Минавайки по стълбището, ще се вдъхновявате от красивата декорация на стените.

3. Парапети

Всяко стълбище се нуждае от парапет, било то открито или вътрешно. Това се налага от мерки за безопасност и сигурност. Ако вашето стълбище няма парапет, то задължително поставете такъв. Рисковете за здравето при падане от стълбище са много високи. Направете парапета оригинален, красив и разчупен.

Не е необходимо просто да поставите парапет. Той е предимно решение за безопасност, но и естетическо решение за дома. Поставете парапет от ковано желязо, които да дадат прекрасен завършек на стълбището. Добра идея е поставянето на парапет от дърво, изработен с красиви дърворезби и форми.

Стълбището е това, което свързва дома ни и макар да е елемент от къщата, на който не се обръща много внимание, е изключително важно. Декорирайте го с желание и собствен вкус. Вдъхновете се, докато избирате подходящото художествено оформление и задължително всеки път, когато минавате по него, ще усещате приятно чувство и атмосфера.

Научна фантастика или постижима реалност

Има различни мнения за енергийното бъдеще на страната и на планетата. Различни са и схващанията за това кое е чиста и кое е мръсна енергия. Различни са мненията и за начините на добиване на енергия, както и за начините на нейното изразходване.

Слънчеви колектори

Основните източници

Основните енергийни източници са добре познатите изкопаеми горива – въглища, нефт, газ. Към тях може да прибавим и смятаната за алтернатива в миналото – атомна енергия. С това разполагаме основно.

Изкопаемите горива се преобразуват в енергия, чрез изгаряне, при което в атмосферата се отделят различни газове и твърди частици – сажди. Освен, че въпросните отделени емисии правят въздуха неприятен за дишане, на тях се приписва и главната роля за парниковия ефект и озоновата дупка. Дали е така или не е така – не знам, но замърсяването на въздуха е факт и всеки един жител на градовете може да усети разликата в съботния следобед или в неделя сутрин, когато отделените газове са намалели с пъти.

Изкопаемите горива се ползват за добив на топлинна енергия, която има две основни приложения – да се ползва пряко, като средство за отопление и за ДВГ. Другото й приложение е трансформацията в електричество, което захранва производствата и бита. Само по себе си електричеството е най-чистата енергия, ако се абстрахираме от начините, по които тя се добива. Когато се добива от изкопаеми горива, тя не е никак чиста, но това не се усеща, защото емисиите са извън местообитанията на човека. По правило ТЕЦ-овете са извън населените места. Вярно, че в големите градове ТЕЦ-овете са в непосредствена близост, което е проблем. Ако някой не вярва, нека се огледа наоколо или да пита жителите на Стара Загора…

Друг основен източник на иначе чистата електрическа енергия, са АЕЦ. За разлика от ТЕЦ, АЕЦ-овете не отделят газови емисии и сажди. Те имат друг минус – опасността от радиационно замърсяване, което е смъртоносно.

Допълнителни традиционни източници

Водата

Водата е един от тях. Добиването електрическа или механична енергия посредством използването на водата е познат и използван метод от векове. Добиваната по този начин енергия е най-чистата от всички широко използвани методи. Изграждането на съоръжения за добив на енергия от водата, влияе на локалните еко системи, но като цяло не дава някакви сериозни отклонения в глобален план. Проблемът е, че местата и водните ресурси за добив на енергия по този метод, са ограничени.

В исторически план силата на водата се е ползвала от векове предимно за добив на механична енергия, която е служила за задвижването на различни производства – за дъскорезници, за воденици, за рудодобив и металообработване. Метод ползван в Европа, Америка и у нас от стотици години. През последния век водата се ползва и за добив на електричество, което позволява енергията да бъде пренасяна на големи разстояния.

Вятърът

В България нямаме традиции в използването на вятърната енергия, но на други места по света, тя е е била ползвана от векове по същия начин, по който е ползвана и водата. Енергията улавяна от вятъра се е ползвала години наред за задвижване на всевъзможни съоръжения – помпи, мелничарсво и други, а от няколко десетилетия тя се ползва и за добив на електричество.

Енергията от вятъра е чиста, може да бъде относителна евтина и има всички шансове да стане един от основните начини за енергийно обезпечаване през следващите 50 години. Освен, че вятърната енергия е добре позната от миналото, тя е и основна част от алтернативата, заедно с ползването на геотермалните източници и слънцето.

Алтернативните източници

Вода, вятър, геотермални, слънце – това е бъдещето.

И докато използването на силата на вятъра и тежестта на водата са добре познати и макар и ограничено прилагани методи, това не може да се каже за потенциалите, които дават приливите и отливите, както и постоянните морски течения по крайбрежията. Тук възможностите са повече от големи.

Слънцето

То е източникът с най-голям потенциал. Дава достатъчно енергия, която технологично е възможно да бъде улавяна и трансформирана в електричество.

Известно е, че в България този метод не се ползва с особена популярност и причината е главно ниския стандарт на живот у нас. Реално инвестицията в една инсталация за „хващане“ на слънчева енергия у нас е, колкото инвестицията за същата в Германия, Австрия или Чехия. Разликата идва от там, че на битово равнище това се оказва определящото. Ако един австриец трябва да вложи двумесечния си доход за изграждането на подобен тип съоръжение, то българинът трябва да вложи дохода си за година или две….

А тези системи са повече от ефективни. Ефективни са в Германия, Австрия и Чехия, където слънчевите ресурси са ограничени в сравнение с тези при нас. Би трябвало да са икономически ефективни и при нас. Впрочем и у нас се използват от години, но в много малък мащаб. Ще дам няколко примера.

По морето е съвсем обичайно и бих казал масово, използването на малки инсталации за подгряване на вода в малките хотели и частни имоти. Ползват се и хората са доволни от резултатите. Друго място, където се ползва подобна система е армията. Известно е, че армията е могъщ разсипник на средства и така е от десетилетия, но и тя навлиза в бъдещето. Военното училище във Велико Търново има система за топла вода от години. Не знам дали е най-ефективната възможна, защото както казах вече, тя е от години, но е сигурно, че вече се е изплатила.

Освен за пестене на средства от топлата вода, този тип системи са напълно приложими и за отоплението на сградите, което неминуемо се отразява и в икономически, и в стратегически, и в екологичен аспект.

Някакъв колега на един познат си поставил слънчеви колектори Sunstar.bg за топла вода. Не съм я виждал и не съм говорил с него, но ще го направя някой ден. Да се върна на темата за топлата вода и слънчевите системи за добив на енергия. Човекът си сложил подобна миналото лято и понеже живее в къща, преди това се отоплявал с локално парно, към което бил свързал и бойлера си, за да има постоянно и евтино топла вода през цялата зима.

Дотук е ясно какво е било, но по-интересно е какво последвало с поставянето на новата технология. Изградената вече система – парно, радиатори и бойлер, си останали както си били свързани. Новата система била сложена, като човека гледал силно скептично на нея и разчитал тя да му дава нужното количество топла вода през лятото – просто не вярвал, че тя ще бъде ефективна и през зимата, но се се изненадал приятно.

Свързал новата си придобивка към старата и затворил крановете към парното за да не губи енергия през лятото, а да не му е жега в къщата. Изкарал няколко месеца, като пич – имал си топла вода, когато и колкото поиска, а есента решил да подготви и парното, защото започнало да застудява. Отворил крановете, обезвъздушил тръбите и след има-няма час електрическата помпа, която циркулира водата в парното, се включила. Тя била с термо реле, което я включва, когато водата в тръбите достигне определената температура… Човекът си бил купил всичко необходимо – дърва, въглища, колкото са му нужни да изкара зимата.

Казал на познатия ми, че изхарчил една десета от купеното гориво. Палил парното си 6-7 дни, когато било много студено и системата не се справяла.

Колко по-малко газове и сажди е отделил през миналата зима, а още колко не са били отделени от някой ТЕЦ и това само от спестената енергия от бойлера.

Политиката

Няма начин да минем без политика щом става дума за енергетика. Без значение е дали става дума за някакъв вид лобиране или схващане за бъдещето на енергетиката, защото самата енергетика, освен пред технологичните проблеми и решения е и предмет на политически решения. Тая зима сърбахме попарата на енергийната зависимост, в която е поставена страна ни. Има и крупни бизнес интереси, има и екологични интереси, има много мръсотия около енергетиката и тя не е само от саждите, нефтените разливи или ядрените отпадъци.

Като изключим лобирането за определен вид енергетика, което е продиктувано от бизнес интересите, по отношение на енергетиката има и много противоречия произтичащи от некомерсиални подбуди. Те се коренят в конкретните разбирания за правилно, грешно, чисто и дълбочината на погледа, с който се гледа към бъдещето.

Безспорно е, че използването на всяка технологична възможност за добив на енергия – топлинна и електрическа на битово равнище, ще доведе до по-малка нужда количества добивани в индустриални условия. Добивът в индустриални условия – АЕЦ, ТЕЦ, ВЕЦ, ветропаркове и други, е свързан с бизнес лобирането, с регулярните външни доставки на горива – изкопаеми и ядрени, и с корупция. Замърсяването също не е за пренебрегване.

Всеки добит киловат на енергия за отопление на дома е от обща полза по отношение на зависимостите, екологията и корупцията.

Влагането на пари в научни разработки за заменяне, където е възможно на енергията добивана, чрез горене, с електрическа, също е плюс. Така е защото при нисък разход на електричество за бита и производството – хващането и директното използване на топлинната енергия навсякъде, където е възможно, ще намали нуждата от горене за добив на електричество. Другото, в което е хубаво да се инвестира е автомобилостроенето – използването на електричество за задвижване на автомобилите.

Изобщо ползите от употребата на сега смятаните за алтернативни източници за добив на енергия, би било от стратегическа, икономическа и еко полза в дългосрочен план.

Безспорно вярно е казаното, че водородните горива са част от бъдещето, но и при тях, както и при въглеводородните се отделя топлина. Плюсът е, че не се отделя нищо друго, но е грехота да икономически и технологично света да се преориентира към горенето на водород, при положение, че щом се налагат промени и пренастройване е по-добре усилията да се насочат към технологии, които са без горивни.

Тоест, по-добре е вместо да горим водород и да отделяме топлина, да насочим усилията си към хващането на готовата топлина, която природата ни дава безплатно. Топлината е енергия.

Всичко е въпрос на стратегическо и дългосрочно мислене и цената не бива да бъде водещата, когато става дума за нашето бъдеще.

Човешки права, а не социални помощи

Всеки вдигнат плакат за повече пари в брой затвърждава стереотипа, че хората с увреждания са второкачествени граждани с нужда от вечно обгрижване.

Тук-там срещаме глуха чистачка или сляп уличен музикант, но гледката на лекар в количка или журналист с бял бастун ни е съвсем непозната.

Това е така, защото в България хората с увреждания нямат права и предпоставки за каквито и да било постижения.

Въпреки че българското правителство официално е изразило намерение да ратифицира Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН, празникът им трети декември ще бъде мълчаливо подминат. Както и правото им на равноправен живот.

В същото време на трети декември в главния щаб на Обединените нации в Ню Йорк сутринта ще има семинар за Конвенцията, встъпила в сила на трети май, а следобед слепият пианист Тамаш Ерди ще изнесе концерт. По традиция датата е посветена на активизъм и отбелязва обществения принос на хората с увреждания.

Но в България те имат само социални помощи

Доказва го докладът на социалното министерство по програма “Интеграция на хората с увреждания” за първите девет месеца на 2008 г.

От заделените 143 млн. лв. за интеграционните дейности само на това ведомство 71% отиват за разнообразни помощи в брой. Това са дребни месечни добавки за транспорт, обучение, диетично хранене и рехабилитация на стойност от 8,25 до 11 лв. И ако е нужно, и по-големи суми от по няколкостотин лева за адаптация на жилище, личен асистент, покупка на автомобил и други.

Пред медиите министър Масларова настоява, че от всички надбавки се натрупват около 46 лв. на човек на месец, но истината е, че всевъзможните ограничения по вид увреждане, възраст, доход и семейно положение не позволяват да получаваш целия списък предвидени бонуси. Реално средностатистическият възрастен с увреждане получава месечно около 25 лв. в интеграционни средства и евентуално инвалидна пенсия. А се харчат милиони.

Уж в името на равнопоставеността

Какъв всъщност е резултатът? Отчетът на социалното министерство показва, че парите са били изразходвани, но обективно измерими постижения няма.

Да сметнем колко интеграция купуват 25 лв. Един час при логопед струва поне 10 лв. Рампа и преустройство на входни стълби – няколко хиляди. Можем ли тогава да се учудваме на данните на Националния статистически институт, че под 10% от хората с увреждания имат висше образование?! Седемдесет и два процента разчитат единствено на социално подпомагане и благотворителност.

Почти във всяка информационна емисия чуваме „зов за помощ” на хора с увреждания. И най-важното – самите хора с увреждания присъстват във всекидневието ни само като отчаяни същества с огромни нужди и протегната шепа. Социалните помощи не работят.

Честно е да се отбележат съществуващи опити за изграждане на достъпна среда и професионална заетост. Такива инициативи обаче са непоследователни и без дълготраен ефект. Тук-там се поставят рампи за колички. Примери са и случайно организираните дни на кариерното развитие за хора с увреждания. Но тяхната успеваемост не се измерва.

Не е трудно да видим, че България не инвестира в дълготрайни интеграционни решения и в уменията на хората с увреждания. Затова и едва ли познаваме учителка със слухови апарати. Политиката на раздаване на дребни помощи позволява на гладните да преживяват някак си, но не и да имат реална свобода да направят с живота си каквото желаят.

Какво може да направи правителството?

Най-доброто, което България може да направи, е да ратифицира Конвенцията и да започне методично да я изпълнява. Това е дълго чакан документ с прецизни насоки за осъществяване на равнопоставеност. В него няма да прочетете за инвалидни пенсии и раздаване на пари на ръка. Напротив, този правозащитен инструмент настоява за гарантиране на човешки права – работа, здравеопазване, образование, достъп до правосъдие, социален и културен живот, – чрез които се постига и икономическа независимост.

Конвенцията е писана цели шест години с убеждението, че увреждането не е личен проблем, а резултат от сблъсъка на хора с физически, интелектуални, сетивни или психически ограничения с бариерите в отношението или околната среда, които пречат на пълното и ефективното участие в обществото, наравно с всички останали.

Ето и пример: ако България спази Конвенцията, вместо 8,25 лева за месечен транспорт, ще ползваме система за градски, междуградски и международен транспорт, удобна за всички, без значение дали сме еднокраки, слепи, с детски колички или тежки торби.

Какво могат да направят хората с увреждания?

За държавата е непосилно сама да приложи Конвенцията без помощта на най-заинтересованите. Нито правителството, нито парламентът, нито държавните агенции знаят кое е най-добро за българите с увреждания и именно затова са нужни силни и независими организации, които да партнират на властта.

В момента подобна роля играе Националният съвет за интеграция (НСИХУ), съставен от организации на хората с увреждания, които обаче разчитат на държавна издръжка. Някои от тях са създадени още по времето на комунизма и нито ролята им, нито ръководството им са обновявани от десетилетия. Например председателят на Съюза на глухите в България е на 75 години и е на тази длъжност от 1965 г.

Не е изненадващо тогава, че протестите, организирани през ноември от НСИХУ, са фокусирани не върху човешки права, а върху повече социални помощи. Всеки вдигнат плакат за повече пари в брой затвърждава стереотипа, че хората с увреждания са второкачествени граждани с нужда от вечно обгрижване.

Ако обаче българите действително желаят достоен живот и интеграция, лозунгите за по-големи пенсии трябва да бъдат заменени с истинско партньорство за прилагане на Конвенцията на ООН. Колкото и еретично да звучи, на ход е не държавата, а младите лидери на хората с увреждания. Те могат да затвърдят статуквото или да поведат към система, основана на човешки права.

Надолу. И после нагоре.

Много мразя, когато хората сами усложняват живота си, а после мрънкат постоянно. Лошо е, когато са ми близки. Още по-лошо е, когато са роднини. А най-лошо е, когато не се вслушват в съвети. В такива моменти ми иде да си събера багажа и да изчезна. Никой няма да ми липсва. Егоистично звучи, нали?

Аз ще имам свои деца някой ден. Всеки Божи ден си казвам как няма да повтарям грешките на родителите си и ще намеря начин да балансирам нещата. Защото без баланс стават аномалии. Изродщини!

Някои хора още не са разбрали, че са на 30+. Други пък не знаят какво е уважение и такт в отношенията с хората. А аз просто искам да помогна, но никой не иска да чуе. Кофти е да си най-малкият в семейството, ха!

То… поне да бях малък, ами и аз станах на 20+, а сякаш вчера се катерех по дърветата на село и имах „тайно“ скривалище. Може би за родителите винаги ще бъдем деца, може би възрастта няма отношение тук.., но не мисля, че това, което се случва е правилно.

Никак. Грозно е, много. Жалко е да виждам как хората сами съсипват живота си и да не мога да помогна. Мъчно ми е. Обаче, това е. Каквото човек сам си направи и Господ не може да му го направи.

Като изключим това малко минорно лирическо отклонение днес беше прекрасен ден. И все още е. О, и не пийте кафе/кола покрай УАСГ. (Шибани кожодери.) 😀 Обаче кафенцето от кафемашината на първия им етаж е много хубаво, едно от най-хубавите, които някога съм пила, да не повярваш.

Тря’а си оправя английския, че ще го забравя скоро. Засега разцъквам 😀 Храня бедните негърчета. Обаче при мен всяко чудо е за 3 дни. Както и миналата седмица реших сериозно да започна да спортувам. Спортувах точно 3 дни. Както и арабския реших да опреснявам. 3 дни. Ааааах, много много много много съм се разпуснал. Едно време, когато бях млад и зелен бях супер мотивиран, а сега.

Хубаво, де, вас какво ви мотивира да свършите нещо? Удовлетворението от свършената работа? Признанието? Парите? Друго? Хахаха. Сериозно питам! Скоро съвсем ще се разпусна и край! Тогава и глупави трейлъри ще ме мързи да слагам в блога и какво ще оплювате? А? А?

Общи приказки

Време е да започна да спортувам. От шест месеца ежедневието ми е предимно и само пред компютъра. Поне 70% през денонощието изкарвам пред монитора. Доста време си давах надежди, че от утре ще се заинтересувам и ще намеря някоя спортна зала, където я ще спортувам във фитнеса или пък някакво бойно изкуство.

Ама ето, че до никъде не я докарвам. Сега оглеждах разни сайтове и се спрях на няколко фитнеса и спортни комплекси в центъра, но ще трябва да ги разгледам по-обстойно. Искам да си взема месечна карта и да ходя възможно най-често.

Държа да е на центъра и ще се радвам на компания, но не е задължително. В тоя ред на мисли, ако някой има наблюдения и опит – нека ми остави коментар. Също така ако някой на моето дередже си търси компания за спортуване, да пише 🙂

Толкова за спорта, и сеза да си пишем за компютри. Реших, че е крайно време да си трансферирам домейните, които бях купил. Разбира се, това се оказа доста по-трудно, отколкото очаквах. Преди това обаче основната причина за местенето беше следният налудничев текст в “администраторския” панел на домейна:

Моля, използвайте LATINICA при промяна на контакт информация! Всяка промяна на кирилица след 12 Март няма да се актуализира!

Абсурдно.

Домейните за щастие са свободни за трансфер, но както е ясно на всички – изискват секретен код за оторизация в новия регистър. Ок, мисля си, просто ще им пиша мейл. Оказа се, че мейл-сървърът им е лекичко счупен. Пробвах да им пиша от gmail, orbitel, mail.bg, abv, yahoo и какви ли не други пощи и във всичките случаи първия ден след изпращането на пощата получавах:

ТHIS IS A WARNING MESSAGE ONLY.
YOU DO NOT NEED TO RESEND YOUR MESSAGE.
Delivery to the following recipient has been delayed:

support@***

Message will be retried for 1 more day(s)

А на следващия ден получавах:

Delivery to the following recipient failed permanently:

support@***

Technical details of permanent failure:
TEMP_FAILURE: SMTP Error (state 16): 451 Temporary local problem – please try later

Обаждах се няколко пъти на съпорта, за да получа секретния код по алтернативен път. Е, какво мислите, получих го по телефона. Ама моля ви се, не ми казвайте, че са ме идентифицирали по гласа. Можеше да е всеки един…

Радвам се, че вече домейнът на блога ми е трансфериран на много по-сигурно място, където имам пълен достъп и мога да правя каквото си реша

Хайде стига толкова за домейни. Сега да си говорим за.. транспорт?

Каква ирония само – миналата седмица реших да се прибирам до Пловдив на стоп. Правя го сравнително често, защото е забавно, бързо и евтино. Какво се случи този път? Както си и мислех – повече време ми отне да си хвана 5-ца от колелото на 4-ти километър до магистралата, отколкото да си хвана кола на стоп…

И конкретно в случая да стигна до Пловдив. Возих се в Пасат на година и малко. Средната скорост с която се движехме беше 200. За 45 мин. пристигнахме живи и здрави до центъра на Пловдив. А какво ще кажеш за влак? 3:45 ч!

И сега няколко общи приказки: Скокът с парашут от SkyVision беше великолепен. Малко дъжд, малко студ, малко страх и много адреналин. Невероятно преживяване, определено ще повторя, потретя и така.. с прогресивно нарастване.

P.S. Не забравяйте да изгледате новия епизод на South Park.

Капучино за любители

Капучиното е топла напитка, направена от 25 мл кафе еспресо и 125 мл горещо мляко, разбито на пара, и млечна пяна. Традиционно се сервира в порцеланова чаша, която го запазва топло за по-дълго време отколкото картонена или стъклена чаша.

Капучиното е любима напитка на италианците от началото на миналия век, но придобива още по-голяма популярност след Втората световна война, след навлизането в употреба на по-голям брой еспресо машини. В днешния си вид, капучиното е познато то средата на 50-те години на миналия век.

Капучино

Тайната

Тайната на доброто капучино е в консистенцията и температурата на млякото, с което се приготвя напитката. Когато млякото се разбива на пара, то получава дебел слой от фина пяна, благодарение на която млякото придобива лека сладникавост.

Видове капучино

Съществуват няколко разновидности на напитката според количеството на мляко в нея: Cappuccino chiaro или светло капучино (в него има по-голямо съдържание на мляко) и Cappuccino scuro или тъмно капучино, в което има по-малко мляко от нормалното капучино.

Кафе културата в Италия

В различните точки на света, капучиното се пие по различен начин и по различно време. В родината си, Италия, капучиното е предпочитана като част от закуската, придружено от кроасан. В САЩ капучиното е популярно като финал на вечеря в многобройните италиански ресторанти.

Калории

Колко калории носи една чаша с капучино (150 мл). Ако не добавяте захар, едно капучино ще ви „дари“ с 59 kcal, което си е нищо в сравнение с една чаша горещ шоколад – 226 kcal.

Усмихни се на камерата!


Докато си пътувах в 280 този предмет подразни периферното ми зрение. Бях убеден, че нищо неможе да ме изненада в този ден, след като видях портрет на Хитлер на гърба на един от автобусите по същата линия. Уви, грешах.

Имаше пет камери монтирани в автобуса. Какво точно следят не ми е ясно, но съм убеден че ако бяха изразходвали парите не за камери, а за едно хубаво почистване и смяна на тапицерията на скъсаните седалки, то щеше да има по-добър ефект.

Не бих се учудил, ако следващия път по уредбата се чуе „Говори Биг Драйвър! Моля всички нередовни пътници да се яват при шофьорската кабина за да закупят билети…“

От друга страна познавайки буйният нрав на родните шумахери, простете автобусни шъофъори, то няма да се учудя ако заради кризата са свили бюджета на риалитито „Страх“ и поради това новите епизоди се снимат в градския транспорт, където оцеляването си е въпрос на силна воля.

Аз иначе съм си фен наблюдението, но се задоволявам с гледането на някоя външна уеб камера на живо от София. Много фирми и институции си споделят камерите в Интернет. Камерите от градския транспорт също биха били интересни.

А сега си представете, че наблюдавате тези камери и в автобуса се качва и застава точно под камерата знойна красавица с дълбоко деколте, по-дълбоко и от най-дълбоките мисли, които биха ви дошли на ум в дъждовен неделен следобед.

Как е?

Японската диета – най-ефикасната в света

Детайлно проучване на Kalpes доказа, че една от най-добрите диети в света е Японската диета. Тя не само обещава, но и постига минус 7 килограма за 14 дни, при това без зверско гладуване и стриктни изисквания. Ястията с месо включват избор по вкус (спазвай само количествата и се старай то да бъде печено или варено), салатата е каквато обичаш или има на пазара, плодовете – също.

Може да се спазва по всяко време на годината, но не повече от два пъти на дванадесетмесечие, за да не преумориш организма си. Гарантира запазване на постигнатото тегло, разбира се, ако не се натъпчеш с шоколад и пържени картофки, веднага щом я спреш.

Японска диета за отслабване

Серия супер хранителни режими за супер мацки ще откриеш в сайтът за отслабване и диети Dieti.net. Е, няма да намериш всички диети на света, но там са подбрани за теб най-ефикасните, най-приятните и най-популярните.

Стига въведение, ето я и Японската диета:

Ден 1

Закуска: черно кафе без захар.
Обяд: 2 варени яйца.
Вечеря: парче месо (не повече от 200 гр.) плюс салата.

Ден 2

Закуска: черно кафе без захар и един сухар (по избор обикновена бисквита).
Обяд: 2 варени яйца.
Вечеря: парче месо (същото количество) плюс салата.

Ден 3

Закуска: черно кафе без захар.
Обяд: плодове (не повече от 2-3 на брой).
Вечеря: салата плюс чаша кисело мляко (около 200 гр.).

Ден 4

Закуска: черно кафе без захар и един плод.
Обяд: парче месо плюс салата.
Вечеря: пропуска се.

Ден 5

Закуска: черно кафе без захар и едно сварено яйце.
Обяд: салата.
Вечеря: чаша кисело мляко.

Ден 6

Закуска: черно кафе без захар.
Обяд: 2 сварени яйца.
Вечеря: парче месо плюс салата.

Ден 7

Закуска: черно кафе без захар.
Обяд: салата.
Вечеря: по желание (може всичко, но не тежко и мазно).

При желание за по-добър резултат се повтаря още 7 дни до пълния ѝ цикъл.

Лесна е за прилагане, а трикът в пристъп на глад е: парче плод, малко кисело мляко или чаша доматена супа.

Ако е по вкуса ти и чувстваш нужда да се вталиш за лятото: Успех!

Причини за болезненото наднормено тегло

Кои са основните причини за получаване на наднормено тегло? Наднормено тегло не е толкова безопасно състояние, колкото повечето хора си мислят. Това е една пандемия, която все повече притиска развитите държави. Доказателство за това бяха репортажите по повечето медии, които показаха, че почти 30% от децата в първи клас са със затлъстяване. Но кои са причините за наднормено тегло при децата, а и при възрастните?

СилаБГ

Неправилна диета

Бързото хранене и наднорменото тегло вървят ръка за ръка. Редовната консумация на храни с високо съдържание на мазнини, преработени и бързи храни като пържени картофи с майонеза, бургери със сирене, млечни шейкове, опакованите и пържените храни води до прекомерно покачване на теглото.

Голямото количество на наситени мазнини, прости въглехидрати, висок холестерол в хранителните продукти като червено месо, сладки, десерти, шоколадови бонбони, сладоледи, торти, сладкиши, високомаслени млечни продукти и други, води до прекомерно покачване на килограми.

Грешното прилагане на диета, небалансираното хранене, погрешните хранителни навици водят до получаване на наднормено тегло. Прекомерният прием на калории очевидно може да доведе до болестно затлъстяване.

Липсата на физическа активност

Заседнал начин на живот и липсата на физически упражнения са може би основните причини за болестното покачване на тегло. Родителите не трябва да спират децата си, които обичат детските и спортните площадки. В днешно време, децата прекарват по-голямата част от времето си пред компютъра, тъй като за родителите така е по-лесно да ги наблюдават.

Вместо да спортуват, най-малките по цял ден сърфират в Интернет, играят компютърни игри и чатят през цялото си свободно време, което в крайна сметка става причина за наднормено тегло.

Дори и възрастните не трябва да прекарват по-голямата част от времето си пред компютъра, тъй като тези машини станаха неизменна част от всяка професия, бизнес и организация и във всяка свободна минута, хората трябва да странят от тях. Намалената физическа активност води не само до напълняване, но и причинява болести, които са резултат от него.

Наследствена предразположеност

Генетичните фактори играят важна роля за трупане на излишни мазнини по тялото. Тези, които имат фамилна история на затлъстяване е по-вероятно да бъдат с наднормено тегло.

За да се справите с предизвикателството „наднормено тегло“ ефективно и бързо, екипът на SilaBG.com ви предлага най-подходящите хранителни добавки за отслабване в своя онлайн магазин, както и във физическите магазини:

бул. Царица Йоанна 49, 1324 София;
ул. „Георги С. Раковски“ 176, 1142 София;
ул. „Акад. Стефан Младенов“ 10, 1700 София;
бул. „6-ти Септември“ 154, 4000 Пловдив;
ул. „Любен Каравелов“ 21, 9002 Варна;
бул. „Алеко Богориди“ 45, 8000 Бургас